Вещицата [bg]

Както обикновено, Ленита отказа да подаде жалба. През всички години, изпълнени със скандали и синини, тя продължи да защитава Лари. От време на време Лари също се сдобиваше със сериозни синки, а веднъж и с грамадна цицина, след като Ленита го беше ударила с чугунен тиган по главата. Лейф знаеше това, защото стана свидетел на случката.

— Няма нищо — каза Мари спокойно. — Питай каквото искаш. Предполагам, че ще говорите и с Хелен?

Лейф кимна.

— Да, видях ги, когато пристигнаха — каза Мари и сключи ръце в скута си.

Беше толкова сладка. Пък нали едно време и Ленита беше хубавица?

— Разкажи ми с твои думи какво се случи вчера — каза Лейф и кимна към Мари. — Ще записвам разговора и ще си водя бележки, надявам се, че нямаш нещо против.

— Нямам.

Беше облечена с дънки и бял потник, а дългата й светла коса се спускаше по гърба й.

Бавно и методично Мари разказа за вчерашния ден. Без никакво колебание или трепет в гласа, тя обясни какво са правили със Стела час по час. Лейф слушаше захласнато. Мари имаше леко дрезгав, пленителен глас и звучеше по-зряло от тринайсетте си години. Израстването в такава среда може би оказваше подобен ефект върху някои хора.

— Правилно ли съм записал?

Той повтори казаното от Мари и тя кимна.

— И сте я изпратили до дома й, където е била паркирана колата на баща й? Но не сте го видели?

Мари вече му го бе казала, но това беше ключовата част от разказа и той искаше да се увери, че е разбрал правилно.