Перфектно отмъщение [bg]

— Баща ми искаше да следвам финанси — казва той.

— Финанси и футбол. Много се ядоса като научи, но мама го укроти. Както и да е, трябва да рисувам четири години. След това или ще заиграя в НФЛ, или ще започна да следвам право. Нещо полезно.

— Има сума безполезни юристи — казвам. — Но не и достатъчно добри художници.

Алън отмята глава настрани и отвръща:

— Все едно чувам да говори майка ми.

Поръчвам непрекъснато, пиенето да не спира, и след час вече сме най-близки приятели. Момчетата ще гледат утре мача от ложата ми срещу линията на 50-те ярда. Пиенето се превръща в малко необявено състезание и аз съм губещият. Най-накрая Алън вече се олюлява. Погледът на Мартин ту губи, ту отново придобива фокус, той се взира в бутилката и си мърмори под носа изписаните върху етикета на „Бъдуайзър“-а думи.

Поглеждам часовника си. Полунощ е. И като вдигам очи, виждам нея. Една жена, която върви през тълпата и привлича вниманието на всички мъже в радиус от десетина метра. Косата й е дълга и права. Бронзово руса. Трудно е да се реши кое прави по-силно впечатление — фигурата или златистото й лице с неговите светлосини очи и червени устни. Не е висока, но е с бели обувки на високи токове, които си отиват с прилепналата й сатенена рокля. Спира като вижда Алън и се вторачва в него. Усмивка разтяга нежните й устни, за да разкрие перфектни бели зъби.

Когато момичето се обръща и изчезва в тълпата, Алън ми се усмихва широко. Кимам и той тръгва, залитайки подире й. Друго момиче сяда до Мартин. Той вдига глава и веднага хлътва по него. Появява се Бърт и аз му нареждам да закара Мартин и новата му приятелка до хотела. Излизам от задния вход, обувките ми леко потракват по стъпалата от ковано желязо, които ме извеждат на настланата с тухли алея. Тичам бавно в протежение на две пресечки, докато зървам бялата рокля. Алън е с нея, препъва се и залита, за да не изостане. Главата му подскача в такт, а ръцете му танцуват между двамата. Тя се смее — високо и силно чуруликане, след това докосва бузата му. Той я улавя за ръката и двамата продължават да вървят. Следвам ги на отсрещния тротоар и на половин пресечка разстояние.

Сливат се с тълпата на „Бърбън стрийт“, но роклята на момичето е като фар. Извървяват една пресечка и напускат навалицата, свиват надолу по „Сейнт Питър“. Когато стигам до ъгъла, те са вече в тъмния край на улицата, лошо и опасно място, където заразата на скапаните креолски къщурки не се вижда на светлината на звездите. Сега шумът на „Бърбън стрийт“ е почти далечен и онова, което допреди миг бяха звуци на веселие, сега изведнъж придобива сатанинско излъчване. Бесен смях. Строшено стъкло. Тромпети и дрезгави викове.

Лек ветрец разшумява листата на дърветата. Сенки се размърдват и започват да се изливат от входовете на улицата. Материализират се тъмни мъжки силуети и оформят кръг около Алън и момичето с бялата рокля. Перфектна постановка.