Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Венецианското предателство [bg]
Венецианското предателство [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Венецианското предателство [bg]

Электронная книга - «Венецианското предателство [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на сензационните бестселъри „Третата тайна“, „Наследството на тамплиерите“ и „Александрийската връзка“. През 323 г. пр.н.е. внезапно умира Александър Велики, владетел на Македония, покорител на Персия и Индия, един от най-харизматичните лидери на античния свят. До днес не е известна причината за треската, покосила само на 32 години воина, провъзгласил себе си за египетски бог. Не се знае и къде е погребан. Векове наред археолози, иманяри и авантюристи търсят гроба му, който се смята за източник на магическа сила, богатство и власт. През 2007 г. Котън Малоун, бивш таен агент на американското правителство и настоящ собственик на книжарница в Копенхаген, неволно се оказва въвлечен в геополитическа игра с високи залози. След като по чудо се спасява от пожара, избухнал в датски музей, той разбира от приятелката си Касиопея Вит, че съществува грандиозен заговор, който цели да преразпредели властовите центрове в света. След 1989 г. и разпадането на Съветския съюз в Централна Азия се ражда нова държава, управлявана от деспотичната Ирина Зовастина, която е обсебена от амбицията да достигне славата на своя кумир Александър Македонски и да превърне страната си в световна суперсила. Подкрепяна от тайнствена международна организация, базирана във Венеция, Зовастина разполага с ужасяващ арсенал биологически оръжия. Избухването на епидемии с катастрофални последствия може да бъде предотвратено само от древно лекарство, скрито на мястото, където се съхраняват тленните останки на великия завоевател и неговия приятел Хефестион. В чии ръце ще попадне чудодейният лек? Оцеляването на милиони хора зависи от смелостта и бързината на Котън Малоун и неговите приятели.
1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 177
Перейти на страницу:

— А това? — посочи торбата той.

— Малка изненада за нашите крадци.

Тонът й никак не му хареса.

— Ти върви да видиш какво става със Стефани, а аз ще имам грижата Виктор да се срещне с призрак — добави тя.

37

21:40 ч.

Следвайки указанията на Торвалдсен, Малоун лесно откри хотел „Монте Карло“. Намираше се на тясна уличка с магазинчета и кафенета на трийсетина метра северно от базиликата. Той си проби път сред вечерната навалица и бутна стъклената врата. Зад гишето на рецепцията седеше мъж с арабски черти, облечен с бяла риза, вратовръзка и черни панталони.

— Prego — пристъпи към него Малоун. — Говорите ли английски?

— Разбира се — усмихна се мъжът.

— Търся Стефани Нел. Американка. Отседнала е при вас. — Забелязал изражението на мъжа, той побърза да добави: — Кой е номерът на стаята й?

Човекът се обърна и плъзна очи по решетката с ключовете зад него.

— Двеста и десет. Но в момента не е тук — обясни мъжът. — Преди няколко минути излезе. Каза, че отива да си купи джелато и си остави ключа. — В ръцете му се появи солидна месингова плочка, върху която беше гравирана цифрата 210.

Колко лесно се получават сведения в Европа, въздъхна Малоун. В Америка това щеше да му струва най-малко сто долара. Но нещо не беше наред. Торвалдсен каза, че Вашингтон е изгубил контакт със Стефани, а тя очевидно си беше в хотела и като всички от проекта „Магелан“ разполагаше с трибандов мобилен телефон. Въпреки това беше оставила ключа си на рецепцията и беше излязла да си купи сладолед.

— Имате ли представа някъде е тръгнала?

— Препоръчах й кафенетата под колонадата срещу църквата — отвърна мъжът. — Там предлагат отлично обслужване.

Малоун също обичаше сладолед. Всъщност защо не? Ще хапнат заедно.

Касиопея зае позиция близо до мястото, където калният канал се вливаше в лагуната — недалеч от пътническия терминал на Торчело. Предполагаше, че Виктор и партньорът му щяха да се появят в рамките на следващите два часа. Мракът обви острова. Ресторантът, в който бяха обядвали, все още светеше, но след половин час и той щеше да бъде затворен. Вече беше проверила църквите и музея, които се оказаха заключени, а персоналът им беше напуснал острова с корабчето преди час.

Над лагуната се спусна влажна мъгла, в която мъждееха светлините на лодките. Движението им беше привидно хаотично, но тя знаеше, че те стриктно се придържат към маркираните трасета, играещи ролята на магистрали в плитките води. Предстоеше й да престъпи една морална граница, което досега никога не си беше позволявала. Беше убивала и преди, но само по принуда. Сега нещата бяха различни. Кръвта изстиваше в жилите й и това я плашеше. Но беше задължена на Или. Не минаваше ден, без да мисли за него. Най-вече за времето, което прекараха заедно в планината.

Погледът й се рееше над скалистите върхове, стърчащи между дълбоки пропасти. Знаеше, че в Памир често бушуват свирепи урагани и стават силни земетресения. Орли се рееха над дълбоките, пълни с влажна мъгла долини. Тишината се нарушаваше от тъжните им крясъци.

— Това ти харесва, нали? — попита Или.

— Харесваш ми ти.

Той се усмихна. Беше широкоплещест, наближаваше четирийсет и имаше одухотворено кръгло лице и дяволити очи — един от малкото мъже в живота й, които я караха да се чувства интелектуално непълноценна. Но чувството й харесваше.

— Възможността да бъда тук е едно от най-големите предимства на работата ми — добави Или.

Често й беше разказвал за своето планинско убежище на изток от Самарканд, съвсем близо до китайската граница. Но това беше първото й посещение в тристайната къща от дебели греди, сгушена в гората над главния път на около две хиляди метра надморска височина. До нея се стигаше по тясна пътечка през гората, откъдето се разкриваше великолепна гледка към околните планини.

— Твоя ли е? — попита тя.

— Не — поклати глава той. — На вдовицата на собственика на магазина в близкото село. Предложи ми я миналата година, под наем. Парите й помагат да преживява, а пък аз получих възможност да се наслаждавам на цялата тази красота.

Тя харесваше спокойните му маниери. Никога не повишаваше тон, никога не ругаеше. Един обикновен човек, който обича миналото.

1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 177
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)