Венецианското предателство [bg]

— А защо се е обадил на теб?

— Търсеше те, но усетих, че вече знае за присъствието ти във Венеция.

— Едва ли му е било трудно при масовото сканиране на паспорти по летищата. Разбира се, ако човек знае за коя държава става въпрос.

— Той очевидно е знаел.

— Защо са изпратили тук Стефани?

— Той твърди, че Винченти е свързан с Ирина Зовастина. Аз знам много неща за този човек, който действително е проблем. Даниълс добави, че вече двайсет и четири часа нямат връзка с друг агент, изпратен там преди Стефани. Предполагат, че е мъртъв. Става въпрос за жена на име Наоми Джонс.

Малоун затвори очи. С Наоми се бяха включили в проекта „Магелан“ почти по едно и също време, бяха изпълнявали съвместни задачи. Тя беше добър агент и още по-добър приятел. В някогашната му служба рядко се случваше някой да бъде уволнен. Хората или напускаха, или умираха. Той самият беше присъствал на немалко траурни церемонии.

— Винченти има ли нещо общо с това? — попита Малоун.

— Според Даниълс, да.

— Разкажи ми за Стефани.

— Отседнала е в хотел „Монте Карло“ на една пресечка северно от базиликата „Сан Марко“.

— Защо не използват свой човек?

— Той каза, че техният човек там е била Наоми Джонс. Поиска да се свържа с теб и да те помоля да провериш какво става със Стефани. Ще го направиш ли?

— Да, ще имам грижата.

— Как вървят нещата там?

Малоун хвърли поглед към Касиопея и отвърна:

— Зле.

— Предай на Касиопея, че всеки момент ще получи пакета, който поръча.

Малоун прекъсна линията и се извърна към спътницата си.

— Говорила си с Хенрик?

— Преди три часа — кимна тя. — Веднага след като засякохме крадците.

Бяха се разделили, за да огледат двата музея едновременно.

— Стефани е във Венеция и вероятно е в беда — съобщи й той. — Трябва да се погрижа за нея.

— Добре. Тук мога да се оправя и сама.

Той обаче имаше всички основания да се съмнява.

— Те няма да се върнат, преди да се стъмни — добави тя. — Разпитах местните. Нощем островчето е пусто, с изключение на хората, които идват да вечерят. Затварят в девет, а последният воден автобус потегля в десет. След този час никой не остава тук.

Появи се сервитьор със сребриста кутия, вързана с червена панделка. В другата му ръка се поклащаше дълга почти метър платнена торба. Обясни, че са пристигнали преди малко с водно такси. Малоун му даде две евро бакшиш и човекът се отдалечи.

Касиопея отвори кутията, надникна в нея и я плъзна към него. Вътре имаше два автоматични пистолета с резервни пълнители.