Венецианското предателство [bg]

— Не ми отговорихте на въпроса — поклати глава Стефани и посочи към пликчето в ръката му. — Виждали ли сте някога подобна монета?

— Никога — отвърна Винченти и й подхвърли пликчето обратно.

Тя направи пореден опит да разгадае този властен мъж, чиито черти бяха толкова измамни, колкото и думите му. От представената й информация знаеше, че е посредствен вирусолог с обикновено образование, но с нюх към бизнеса. Който можеше да се окаже пряк виновник за смъртта на Наоми Джонс. Сега трябваше да разбере дали е така.

— Не сте толкова умен, колкото си мислите — обяви тя.

Винченти приглади непокорно кичурче от оредялата си коса и промърмори:

— Започвате да ме отегчавате.

— Ако тя е мъртва, вие със сигурност ще я последвате!

Той се поколеба за момент, сякаш претегляше допустимия минимум истина срещу лъжата, която тя никога нямаше да приеме. След което, все още в рамките на добрия тон, попита:

— Свършихме ли?

— По-скоро започваме — изправи се Стефани и вдигна медальона в ръката си. — Върху лицевата страна на тази монета са гравирани букви, скрити в наметалото на боеца. Удивително майсторство, проявено от древните хора. На практика буквите са нещо като водни знаци, сложени със защитна цел. На тази монета те са два: ZH. Зета и ета. Случайно да ви говорят нещо?

— Абсолютно нищо — поклати глава Винченти, но тя успя да улови интереса, проблеснал в очите му. Дали не беше изненада? Или дори шок, появил се в рамките на хилядна от секундата?

— Обърнах се към специалисти по старогръцки език — продължи тя. — Оказа се, че съчетанието ZH означава „живот“. Не е ли любопитно, че някой си е направил труда да гравира миниатюрни букви с подобен смисъл, знаейки, че малцина са били в състояние да ги прочетат? Да не забравяме, че по онова време не е имало лупи.

— Това не ме засяга — сви рамене той.