Венецианското предателство [bg]

— Едуин — извика тя. — Имаш късмет, че не си наблизо, за да ти сритам задника.

— Нали работиш за мен? — попита Дейвис.

— Трябваше да разполагам с трима души на онзи площад. Защо никой от тях не се появи?

— Защото ти изпратихме Малоун. Чувал съм, че той се равнява на трима.

— Не те знам кой си — наведе се над микрофона Малоун. — Поласкан съм от това, което чух, но в момента аз съм с нея. Ти ли отзова подкреплението?

— Имаше теб и снайпериста на покрива. Това й беше достатъчно.

— Сега вече наистина ще ти сритам задника! — просъска тя.

— Хайде първо да свършим работата. После ще имаме време да го обсъдим.

— Какво става, по дяволите? — повиши тон Стефани. — Защо Котън е тук?

— Искам да знам какво се случи.

Тя потисна гнева си, описа ситуацията с няколко думи и добави:

— В момента на площада е пълна лудница.

— Което не е чак толкова лошо — отбеляза Дейвис.

Първоначално искаха да проверят дали Винченти ще реагира. Хотелът й беше поставен под непрекъснато наблюдение. Веднага след като Стефани излезе, неколцина мъже хукнаха нагоре по стълбите с очевидното намерение да отмъкнат медальона. Тя се питаше какво е наложило промяната в тази стратегия, както и включването на Малоун, но реши да се въздържи.

— Все още не си ми отговорил защо Котън е тук — промърмори в слушалката тя.

Малоун направи плавен ляв завой и компасът показа североизток. После увеличи скоростта.

— Какво правите в момента? — пожела да узнае Дейвис.

— Пътуваме към поредния проблем — отвърна Малоун. — Отговори на въпроса й.

— Искаме голям купон на „Сан Марко“ тази вечер.

Стефани замълча в очакване.

— Имаме информация, че Ирина Зовастина пътува за Венеция. Ще кацне в рамките на следващите два часа. Доста необичайно, меко казано. Държавен глава отива на тайно посещение в чужда страна без никакви видими причини. Трябва да разберем какво ще прави там.

— А защо не я попитате? — обади се Малоун.

— Винаги ли си толкова услужлив? — изръмжа Дейвис.

— Това е едно от най-добрите ми качества.

— Ние знаем и за пожара в Копенхаген, и за медальоните, мистър Малоун — рече Дейвис. — В момента един от тях е у Стефани. Ще бъдеш ли така любезен да ми спестиш глупостите и да се опиташ да ни помогнеш?

— Толкова ли е зле? — попита Стефани.

— Никак не е добре.

Тя знаеше, че винаги може да разчита на сътрудничеството на Малоун.

— Накъде ще се насочи Зовастина?

— Към базиликата, някъде около един след полунощ.

— Явно разполагаш с отлична информация.

— Благодарение на един от безупречните ни източници. Толкова безупречен, че започвам да си задавам някои въпроси.