Легендата за Линкълн [bg]

— Явно трябва да поговориш с този човек.

— Точно това смятам да направя — каза Даниълс и посочи бележката на Мадисън. — Слава богу, че я открихме — иначе дори нямаше да ни хрумне да започнем да го издирваме.

Погледът на Стефани се спря на портрета на Джон Адамс, първия вицепрезидент на Съединените щати.

— Говори по същество, Дани.

Фактът, че използва личното му име, ясно говореше колко му беше ядосана.

— Харесва ми, когато изричаш името ми.

— Харесва ми, когато си честен с мен — отговори тя и помълча малко. — Което между другото се случва твърде рядко.

— Просто исках да си довърша осемте години — каза тихо той. — Последните няколко месеца трябваше да бъдат спокойни. Бог ми е свидетел, че преживяхме предостатъчно вълнения. Но Тадеъс Роуан явно има други идеи по този въпрос.

Стефани го зачака да продължи.

— Вече повече от година се опитва да получи достъп до някои секретни документи. Става дума за неща, до които неговите разрешителни за достъп не се и доближават. Непрекъснато притиска ЦРУ, ФБР, НРА и дори някои служители в Белия дом. Отдавна е в политиката и знае как да използва влиянието си. До този момент постигаше умерен успех. Но сега се е съсредоточил върху теб.

Стефани разбра какво имаше предвид президентът.

— Значи аз трябва да бъда примамката?

— Защо не? Двамата с теб се разбираме добре. Заедно можем да разрешим този проблем.

— На мен ми се струва, че нямаме никакъв избор — каза Стефани, като подигравателно натърти на множественото число.

— Точно това ще ми липсва най-много от тази работа. Когато вече не съм президент, хората пак ще имат избор дали да правят нещо, което им наредя.

Стефани се усмихна. Даниълс беше невъзможен.

— В интерес на истината, исках да те привлека по-рано, но сега се радвам, че не го направих. Но след като самият Роуан се е насочил към теб, става идеално. Той изобщо няма да разбере откъде ще дойде атаката — а дори да разбере, ще поеме този риск, защото е толкова амбициран да успее.

— Какво точно искаш да направя?

Даниълс отново посочи бележката на Мадисън.

— Първо искам да намериш онова, което Мадисън е оставил в Монпелие. Но не искам да се заемаш лично. Имаш ли някой агент, на когото можеш да се довериш?

— Да. Би трябвало вече да се е върнал във Вашингтон.

Стефани го изгледа продължително и президентът разбра кого имаше предвид тя.

— Ще се справи ли Люк? — попита той.

— Той е добър, Дани.

— Чудесно, нека да се заеме тогава. Но господ да му е на помощ, ако се провали. Заложил съм много на тази луда глава.

— Струва ми се, че Люк не е единственият, който е на мушка.