Легендата за Линкълн [bg]

— Петстотин хиляди.

В залата се възцари тишина.

Саласар чакаше.

— Един милион евро — обяви Малоун.

Погледът му не се откъсваше от врага.

„Сатаната е тук. Погледни го, Хосепе. Ето го къде седи. Агент на правителството на Съединените щати. Ние сме свободни от всяка власт освен тази, която има небесното царство. Американският континент не е създаден, за да бъде управляван от такава корумпирана власт. Остави го да спечели. А после ще го накараш да си плати.“

Саласар никога не се беше усъмнявал в думите на ангела и нямаше да започне да се съмнява в тях точно сега.

Той се обърна към водещия и поклати глава. Край на наддаването.

След това проследи с поглед Малоун, който плащаше на касиера сумата, седем пъти по-голяма от пазарната стойност на всяко оригинално издание на „Книгата на Мормон“. Екземплярът, обвит във фолио, беше на масата, поставен в елегантна дървена кутия.

Малоун вдигна придобивката си, за да я огледа. Касиопея се приближи до него и рязко попита:

— Струваше ли си парите?

Малоун се усмихна.

— До последното евро.

— Вие сте отвратителен човек.

Американецът сви рамене.

— И друг път са ме обиждали.

— Ще съжалявате за всичко, което направихте току-що — отсече тя.

Малоун я погледна с любопитство.

— Заплаха ли беше това, госпожо?

— Приемете го като обещание.

Малоун се засмя, върна книгата в дървената кутия и затвори капака.

— Точно така и ще направя. А сега ме извинете, трябва да тръгвам.

„Не забравяй, че на този свят за теб има много съкровища — каза ангелът на Саласар. — Не се тревожи, че си изгубил едно. Но и не оставяй врага си да си отиде безнаказано.“

Аукционната къща беше организирала коктейл след търга, на който Саласар беше възнамерявал да присъства. Вече не смяташе да го направи.

Двамата с Касиопея слязоха до долното ниво на замъка и се отправиха към влакчето. По пътя минаха през друга тераса, на която имаше ресторант, пълен с клиенти за вечеря. Саласар посочи над крепостните стени, на изток — към улиците и светлините на предградията на Залцбург с тяхната безупречна чистота.

— Там е сградата на местния клон на Църквата. Трябва да се обадя и да се уговорим да ги посетим, преди да заминем.

— Можем да го направим и утре — отговори Касиопея.

Двамата влязоха в станцията, където ги чакаше мотрисата. Вътре вече се беше настанил Котън. Както и доста други пътници. Влязоха още няколко души, после вратите се затвориха и започна стръмното спускане. Саласар не откъсна поглед от прозорците отпред. Минута по-късно пристигнаха. Всички слязоха от влакчето и излязоха на улицата.