Четвъртата маймуна [bg]

— Жена ли е?

— Трудно е да се каже. Помогни ми да преобърнем тялото.

Изпод левия крак на трупа изскочи още един плъх и хукна към вратата.

— Копелета… — Наш отскочи назад.

Портър завъртя очи и му даде фенерчето.

— Аз ще го направя. Дръж това и осветявай ръцете ми.

Наш взе фенерчето и го насочи.

— Съжалявам. Проклетото нещо ме стресна, това е всичко.

— Не си ли имал домашен любимец хамстер или песчанка като малък? Те не са по-различни, само малко по-големи.

— Те ядат боклуци и разнасят повече болести от Кардашиян на Сирни заговезни — отвърна Наш. — Ухапе ли те някой от тези дребни шибаняци, ще прекараш остатъка от нощта в спешното отделение и ще те дупчат с инжекции против бяс в корема. Не, благодаря.

— В ръката — каза Портър, бръкна в джоба си и извади зелени латексови ръкавици.

— Какво?

— Инжекциите против бяс. Вече не ги бият в корема, а в горната част на ръката.

— О, какъв напредък.

— И плъховете обикновено не разнасят бяс. В Съединените щати няма нито един регистриран случай на бяс в резултат от ухапване на плъх. Това е мит. Кара ни да се чувстваме по-добре, че ги избиваме. Представяш ли си колко мръсен ще бъде този град, ако няма плъхове, които да изяждат боклуците ни? Хората са истинската напаст, ако питаш мен. Хората правят такива неща. — Портър се беше втренчил в трупа. — Искам да повдигнеш количката, докато аз преобръщам тялото. Отиди от другата страна.

— Не съм предполагал, че си симпатизант на плъховете. — Наш пъхна фенерчето под мишницата си и надяна ръкавици, а после заобиколи трупа и хвана рамката на количката. — На три?

— На три.

Портър отброи. Наш повдигна количката, а Портър хвана рамото на трупа с лявата си ръка и крака му с дясната и го дръпна към себе си. Застаряващият му гръб се възпротиви на движението с остра болка, която се стрелна надолу по бедрото му. Трупът издаде противен джвакащ звук, когато се отдели от бетонния под. Миризмата веднага се вдигна във вълна от смрад, сладникава и същевременно кисела, на гнило и влага. Трупът падна по гръб и Портър видя, че половината корем липсва. На мястото на червата и лигавицата на стомаха имаше само голяма кухина, розови и лигави разтопени тлъстини, гъмжащи от личинки.

Наш дръпна количката настрана, като едва не улучи главата на Портър, когато пусна рамката на земята, и се преви на две. Остатъците от полусмления "Кит-Кат" се изплискаха върху стената от сгуробетон. Фенерчето се обърна заедно с него и Портър благодари за момента на тъмнина. Нуждаеше се от тези секунди, за да се подготви, преди да погледне отново.

Наш се изправи, обърна се и се опита да се извини, но Портър махна с ръка.

— Дай ми фенерчето.