Отровени [bg]

— Скъпа, не съм оттук — отвърна й жената с дрезгав глас. — Съжалявам.

Спенсър отпусна рамене. Трети удар? Най-накрая отиде до щанда.

— Марси случайно да е тук? — попита тя работника, който имаше бръсната глава и мързеливо око.

Той поклати глава.

— Марси не работи вече тук.

Тя се намръщи.

— Защо?

Той я погледна смутено.

— Всъщност… тя почина. Онзи ден. Доста неочаквано.

Спенсър примигна.

— Болна ли е била?

Той сви рамене.

— Чух, че при катастрофа. — Той погледна очаквателно към Спенсър. Тя грабна едно пакетче дъвки и го плати; знаеше, че трябва да се махне от щанда и да престане да задава въпроси. Сърцето й биеше ускорено. Марси се беше изпуснала, че русокосо момиче си е купувало вода… и сега беше мъртва? При катастрофа? Това изобщо не й приличаше на съвпадение.

Тя запали двигателя на колата си и в този момент телефонът й иззвъня. На екрана пишеше „АРИА“.

— Усещам, че си губя разсъдъка — прошепна приятелката й, след като Спенсър се обади. — Бях в Арт-музея във Филаделфия и се кълна, че Али — или някой от феновете й? — ме следваше. Кажи ми, че не е възможно.

Спенсър погледна към айпада си, който лежеше на пасажерската седалка. Камерите продължаваха да излъчват, но както обикновено, не се виждаше нищо странно.

— Не е невъзможно — отвърна предпазливо тя.

Ариа изписка нервно.

— Не разбирам защо й е да се появява на публично място. Ами ако някой друг я разпознае и я издаде на полицията? Поема много рискове. Рисковано е да използва и феновете си. Как може да им вярва, че няма да се разприказват?

— Знам — отвърна Спенсър. — Представи си, че наистина се разприказват и кажат на ченгетата, че е жива. Въпреки че Ник пое цялата вина за това, че едва не ни уби, полицията все пак разполага с писмото на Али, в което тя признава, че е убила сестра си. И Иън, и Джена. Виновна е за много неща. — Тя затвори очи, премисляйки възможностите. Щеше да е страхотно, ако това се случеше. Да кажем, че Доминик и онази личност от затвора, Робин Кук, наистина са Котета на Али, но им е писнало от играта й и решат да се разприказват. Възможно беше, нали? Щяха да станат герои.

Ариа издаде лаещ смях.

— Може би трябва да се надяваме, че Али ще се появява по-често на обществени места. Може да сбърка някой път. — Тя въздъхна. — Трябва да вървя. Приятелят ми сигурно се чуди къде съм.

Спенсър пусна телефона в скута си и разтърка очи; чувстваше се още по-безнадеждно от преди. Али нямаше да позволи да я заловят, а феновете й нямаше да я предадат. Щеше да стигне до края на земята, за да се скрие.