Отровени [bg]

— Хей! — извика Хейли след него. — Зададох ти въпрос!

Ханк отново не отговори.

— Мога ли да ти напомня, че аз съм звездата тук? — изкрещя тя. — А ти си просто един дебел, съсипан режисьор.

Думите й отекнаха в залата. Хана ахна. Беше сигурна, че същото са направили и всички останали на снимачната площадка.

Ханк се обърна; очите му пламтяха.

— Прекаляваш, Хейли.

Хейли вирна брадичката си.

— Това получаваш, когато говориш зад гърба ми.

Ханк стисна зъби.

— Може би си си го заслужила. Изобщо не мислиш за филма. Поведението ти е неприемливо. Винаги закъсняваш, винаги имаш махмурлук и ужасната ти игра сваля качеството на цялата продукция.

Гласът му кънтеше под високия таван на залата и когато приключи, настъпи мъртва тишина. Хейли примигна така, сякаш Ханк я беше ударил в корема. Отвори уста, за да каже нещо, но после бързо я затвори и големите й сини очи се напълниха със сълзи.

Стомахът на Хана се бунтуваше. Тя се надяваше Ханк най-после да смъмри Хейли, но не й беше приятно да бъде свидетел на това. Пред всички. Колко унизително.

Ханк въздъхна тежко, затвори очи, и като че ли се съсредоточи.

— Или ще се стегнеш и ще ме слушаш какво ти приказвам, или се махаш — изрече той с по-спокоен глас. — Разбираш ли какво ти говоря?

Хейли леко се извърна настрани.

— Не можеш да ме уволниш.

— Хейли… — изрече предупредително Ханк.

Хейли рязко извърна глава и го прекъсна:

— Защото аз напускам.

След това се врътна, избута Дениъл настрани и се втурна към гримьорната, затръшвайки зад себе си вратата с такава сила, че някои от лампите на тавана се разклатиха. След секунди Хана я чу да разговаря с някого по телефона — с агента си, може би. Гласът й беше бесен.

Хана се осмели да огледа хората на снимачната площадка. Всички актьори стояха като вцепенени, със странни изражения на лицата. Операторът стискаше камерата със зяпнала уста. Асистентите се сбутаха, а един от служителите на кетъринг компанията вече беше извадил телефона си.

Внезапно в стаята стана ужасно горещо. Хана се обърна и се затича към изхода; имаше нужда от малко въздух. Излезе на същата алея, която я беше уплашила предишния ден, но сега изглеждаше ясна, спокойна и абсолютно незаплашителна. Тя погледна към асфалта. Написаното с тебешир послание го нямаше.

— Опа — разнесе се нечий глас. Хана се обърна. Джаред излезе на рампата и застана до нея.

Хана кимна, махвайки с ръка към сградата.

— Може би трябва да отида в съблекалнята на Хейли, за да видя, дали е добре?

Джаред поклати глава.

— Остави я да се поуспокои. Обади й се утре. — Той прокара пръсти през гъстата си коса. — Гадна работа, обаче. Сега ще се налага да търсят набързо заместничка.