Отровени [bg]

— Довечеря всички ли ще ходим на благотворителната сбирка?

Спенсър изпъшка.

— Изобщо не ми се иска.

— И на мен — отвърна Емили.

— Моля те, Ем, ела — изрече бързо Ариа — толкова бързо, всъщност, че раздразни Емили. Тя беше забелязала колко нервно се държат приятелките й, когато са с нея. Сигурно се притесняваха — Емили знаеше, че напоследък се държи малко смахнато. Но някак си й се искаше да я оставят на мира.

След това вече нямаше какво толкова да си кажат, затова всички затвориха. Емили стисна волана здраво и стомахът й се сви. Няколко момичета прекосяваха паркинга, на път за училище. Те със същия успех можеха да са Котета на Али. Всъщност това можеше да се отнася до цялото училище.

Емили погледна към кутията, която лежеше на пасажерската седалка. В нея лежаха вещите на Джордан от затвора — все още не ги беше разглеждала, но не й харесваше мисълта да ги остави вкъщи, където родителите й можеха да надникнат вътре. Единият ръб на капака беше леко повдигнат, изкушавайки я да надникне вътре. Но тя се страхуваше от болката, която щеше да изпита, ако го направеше. Може би щеше да разпознае някои от нещата в кутията: обеците на Джордан, шофьорската й книжка, обувките, които бе носила, когато я задържаха. Другите може би щяха да смятат, че тези предмети щяха да я накарат да се чувства по-близо до Джордан, но Емили не го вярваше. Щеше да се почувства още по-самотна и отдалечена от нея.

Телефонът й отново иззвъня и тя тихичко изписка. На екрана се изписа непознат номер. Емили отвърна с нервен глас.

— Госпожице Фийлдс? — разнесе се груб глас. — Казвам се Марк Роудс и съм детектив от полицейското управление на Ълстър Каунти. Агент Фуджи от клона във Филаделфия ми даде номера ви. Разследвам смъртта на Джордан Ричардс.

Емили се напрегна.

— Разследвате? — повтори тя. — Робин Кук е била обвинена за убийството й, нали?

Детективът се прокашля.

— Ами в затвора се носят слухове, че госпожица Кук е била склонена да го извърши, или дори е била натопена. А тази сутрин тялото й беше открито в гората до един супермаркет в Ню Джърси.

Емили примигна.

— Тя е мъртва?!

— Подозираме, че тук се крие нещо повече, отколкото смятахме първоначално. Вие сте посетили госпожица Ричардс сутринта в деня, когато е била убита. Тя спомена ли ви нещо? Че не се е разбирала с някого?

— Не… — Мислите препускаха в главата на Емили.

— И не се сещате за никой, който да е проследил госпожица Кук, за да си отмъсти за смъртта на Джордан?

Емили подскочи. Не й харесваше посоката, в която вървяха въпросите на детектива.

— Абсолютно не! — едва не изкрещя тя. — Джордан… или нейните хора… нямат нищо общо със смъртта на Робин. Алисън Дилорентис я уби.

Настъпи продължителна пауза.