Отровени [bg]

В този момент някакво движение пред охранителните камери привлече погледа й. Сърцето й замря; тя грабна лаптопа от седалката и го приближи към лицето си, втренчена в черно-белите образи на екрана. Камерата, която гледаше към портата, беше уловила някакво движение. Нещо се размърда в ъгъла. Приличаше на човек.

Сърцето й заби ускорено. Тя провери другите екрани; в къщата нямаше никой и в двора не се виждаше нищо. След това фигурата се раздвижи отново и отиде до прозореца, разкривайки се ясно пред Спенсър. Наистина беше човек, облечен в тъмно яке и качулка, придърпана ниско над очите му. По височината и физиката си личеше, че е момче.

Доминик. Не носеше ли той тъмно яке по време на предаването? Това щеше да докаже със сигурност, че той я преследваше.

Тя завъртя ключа в запалителя, даде на задна скорост, като едва не отнесе някакъв пикап, който отиваше към бензиновите колонки. Ако Доминик беше Коте на Али, може би щеше да я отведе направо при нея.

Тя угаси фаровете на колата и пет минути по-късно навлезе в алеята към къщата. Пред нея не се виждаха други паркирани коли; Доминик сигурно беше паркирал някъде другаде. Спенсър отново погледна към видеото от охранителните камери. Той продължаваше да стои до прозореца. Търсеше ли нещо? Чакаше ли някой?

Спенсър се измъкна от колата колкото се може по-тихо. Мократа трева се размазваше по платнените й обувки, но тя не й обръщаше внимание. Пред погледа й изникна старата къща. Доминик все още стоеше до прозореца. Спенсър забави крачка; не беше сигурна какво трябва да направи сега. Доминик също застина, може би усещайки присъствието й. Спенсър се прикри колкото се може по-тихо зад един хвойнов храст. Опитваше се да не диша шумно.