Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Брит-Мари беше тук [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Брит-Мари беше тук [bg]

Электронная книга - «Брит-Мари беше тук [bg]». Краткое содержание книги:

Авторът на Човек на име Уве и Баба праща поздрави и се извинява се завръща с нова трогателна история за любовта и шанса да започнеш отначало. Брит-Мари е 63-годишна жена, на която често казват, че е пасивно-агресивна мрънкаща вещица. След 40 години брак тя напуска големия град и неверния си съпруг и попада в Борг. Борг е градче, преминало през финансова криза, след която са останали единствено табелки Продава се! и една вмирисана на бира пицария. Брит-Мари мрази футболa, а Борг има само него. Това не е началото на прекрасно приятелство, ни най-малко. Но местният младежки отбор се нуждае от треньор толкова отчаяно, че са готови да дадат работата на когото и да е. И не се интересуват от дреболии като това, че Брит-Мари не иска да има ама съвсем нищо общо. Защото в критични ситуации има само една универсална истина за градчетата: пицариите и футболът са последното, от което хората се отказват. Брит-Мари беше тук е роман за предразсъдъци (не че Брит-Мари има предразсъдъци, естествено, че не), правилно подредени прибори (вилици, ножове, лъжици, в този ред, не че Брит-Мари би опявала за такова нещо) и едно провинциално градче, което жадува да не загуби поне един мач. Това е история за втори шансове, за първи шутове и за това как почти всичко може да се почисти със сода бикарбонат. Фредрик Бакман е написал любовна история, както и обяснение в любов към футбола и местата, където се играе той, но най-вече към една жена, която цял живот е чакала животът й да започне. Брит-Мари беше тук е роман за това да се изгубиш, да се влюбиш и да риташ всичко, което се търкаля. Фредрик Бакман живее в Стокхолм със съпругата си и двете си деца. Това, че е привърженик на Манчестър Юнайтед, е само един от многото му недостатъци.
1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 116
Перейти на страницу:

– Аз имам лиценз. Запишете моето име, щом е толкова важно.

Жената зяпва Банк. Всички останали правят същото. Не е ясно накъде гледа самата тя. Без това да звучи предубедено, разбира се. Във всеки случай, кучето ѝ гледа към Брит-Мари. Брит-Мари му хвърля бърз поглед, като между съучастници в престъпление.

– Чакай малко, ТЯ се е върнала в Борг? Това може да доведе само до проблеми, казвам ти го още отсега – прошепва чичката на жената, щом вижда Банк.

– Шт! – изшътква жената.

Банк излиза от сенките и размахва бастуна си към тях, като, без да иска, удря мъжа доста силно по бедрото. Два пъти.

– Ой – извинява се Банк, а после насочва бастуна по-близо до жената: – Запишете моето име. Предполагам, че не сте го забравили – казва тя и случайно удря мъжа доста силно по ръката три или може би четири пъти.

– Ой – повтаря Банк.

– Дори не знаех, че си се върнала в Борг – усмихва се жената нервно.

– Сега знаеш – констатира Банк и размахва предизвикателно бастуна, като, без да иска, удря мъжа по рамото и малко по бузата, след което, със сигурност вследствие на злощастна случайност, някак си пъхва края на бастуна в устата му, а мъжът залита назад и започва да плюе кал около себе си, подобно на малка дефектна пръскачка.

– Опала – казва Банк.

– Ние... искам да кажа... правилата на състезанието предвиждат да... – пробва жената.

Банк изпъшква силно и махмурлийски.

– Млъкни, Аника, просто млъкни. Децата искат да играят. Имаше време, когато и ние двете просто искахме да играем, а големите чичковци опитваха да ни пречат.

Банк насочва бастуна си към мъжа, докато произнася последните думи, но този път той успява да отскочи встрани. Жената дълго време стои и като че обмисля възможните отговори. С всеки изминал миг изглежда по-млада и по-млада. Отваря уста, после я затваря. Накрая записва примирено името на Банк в документите си. Мъжът продължава да плюе и да ръмжи, когато двамата се качват в червената си кола и напускат Борг по посока на града.

Банк не си губи времето с маловажни неща, тъй като, когато е махмурлия, търпението ѝ е съизмеримо с това на Вега, така че директно размахва заплашително бастуна си към децата и измърморва:

– Освен ако не сте слепи, би трябвало до този момент да сте забелязали, че аз до голяма степен съм. Но не е нужно да виждам как играете, за да разбера, че сте некадърни. Има два дни до идиотската им купа, така че през оставащото време трябва да положим усилия, за да станете възможно най-малко некадърни.

Тя се замисля за секунда и добавя:

– Не очаквайте твърде много.

Това не е най-великият пеп ток, така си е. Всъщност Брит-Мари си мисли, че може би харесваше Банк повече, когато тя не говореше толкова много. Разбира се, Омар първи се осмелява да възрази. Отчасти защото има куража да каже това, което мисли целият отбор, отчасти защото е достатъчно глупав, че да го направи.

– Шит, това е пълна щета, не можем да имаме сляп коуч!

Брит-Мари сключва ръце.

– Не се говори така, Омар. Нечувано нецивилизовано е да наричаш някого „пълен“. Банк може би просто има едър кокал.

Омар я зяпва.

– Кого съм нарекъл пълен? Казах, че това е пълна щета.

– Ха. В такъв смисъл – казва Брит-Мари, без да има никаква представа какво означава това.

Омар посочва Банк.

– Тя е сляпа! Какво разбира от футбол?

– Всъщност става дума за увреждане на зрението – отбелязва Брит-Мари и добавя с леко онеправдан тон: – Няма нищо общо със затлъстяване.

Омар изругава. Банк просто кима спокойно. После посочва топката с бастуна си с точност, която смайва дори Омар.

– Дайте топката – казва тя и свирва на кучето.

То веднага се втурва и застава зад Омар, след което излайва силно и ясно. Банк рязко се обръща към тях. Вега първа разбира какво става и погледът ѝ проблясва очаквателно. Тя изтичва до топката и я подава на Банк. После отстъпва бързо и развеселено, колкото се може по-далеч от брат си. Погледът на Омар блуждае притеснено между кучето отзад и Банк отпред.

– Ама... какво... чакай, не исках да каж...

Банк прави две крачки назад, засилва се с всичка сила и замахва с крак към топката. През това време кучето е приклекнало зад Омар и се е изпикало. Урината е образувала правилна кръгла локва в чакъла. Щом стъпалото на Банк докосва кожената топка, Омар заляга и се хвърля изплашено назад, препъва се в кучето и се приземява по лице в локвата.

Кракът на Банк замръзва до топката. Тя посочва Омар с бастуна и промърморва:

– Поне знам какво е лъжлив шут. И въпреки че съм почти сляпа, бих заложила доста пари, че в момента лежиш в кучешка пикня. Така че може би ще се съгласиш, че във всеки случай, разбира от футбол много повече от теб?

1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 116
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)