Брит-Мари беше тук [bg]

Не знае защо го казва. Думите звучат непонятно. Но за всеки случай добавя:

– Или батко. Доколкото разбирам, в някои случаи батко, който вика за „Ливърпул“, също върши работа.

Брит-Мари излиза навън и вече почти е затворила вратата след себе си, когато Банк измърморва в сумрака:

– Татко беше фен на „Тотнъм“.

Брит-Мари решава да не пита какво, за Бога, би трябвало да означава това.

Някоя седи в кухнята на пицарията и мирише като Банк, но е в по-добро настроение. Може би забелязва превързаната ръка на Брит-Мари, но не казва нищо. За сметка на това ѝ подава някакъв лист, който „един от града“ явно е оставил за нея.

– Нещо за футболната купа. До „коуч“.

– Ха – казва Брит-Мари и прочита бележката, без да разбере какво точно означава, но в нея пише нещо за „регистрация“, „отговорност“ и „лиценз“.

Брит-Мари няма време да проучи текста по-подробно, все пак си има работа, затова прибира бележката в чантата си и сервира кафе на мъжете с шапките и брадите. Те четат вестници. Не ги пита за кръстословиците, нито пък те предлагат да ѝ ги дадат. Карл идва да вземе пакет и също пие кафе. Когато приключва, занася чашата до щанда, кима на Брит-Мари, без да я погледне, и измърморва „благодаря, хубаво беше“.

Разумът на Брит-Мари ѝ пречи да го попита какво, за Бога, има във всички пакети, които постоянно получава по пощата, и така може би е по-добре. В тях би могло да има какво ли не. Може би сглобява бомба. Брит-Мари е чела за това. Карл създава впечатлението, че е мълчалив мъж, който си гледа своята работа и не безпокои другите, но всъщност съседите почти винаги описват именно такива хора, когато се окаже, че някой е сглобил бомба. Съставителите на кръстословици обичат бомби, така че Брит-Мари разбира от тези неща.

Сами и Психо се появяват след обяд. Психо се върти заплашително около вратата, а очите му прорязват помещението така, сякаш търсят нещо изгубено. Това така разваля настроението на Брит-Мари, че явно си проличава, понеже Сами ѝ хвърля успокоителен поглед и се обръща към Психо:

– Ще отидеш ли да провериш дали не съм си забравил телефона в колата?

– Защо? – пита Психо.

– Защото те моля, по дяволите – моли го Сами.

Психо свива устни така, все едно ще се изплюе. Вратата иззвънява весело след него. Сами се обръща към Брит-Мари.

– Победи ли?

Брит-Мари го зяпва неразбиращо. Той се усмихва многозначително и посочва превързаните ѝ пръсти:

– Явно си участвала във файт[18]. Как изглежда другата лелка?

– Моля да те информирам, че това беше злополука – възразява Брит-Мари, без да изпитва особено желание да навлиза в подробности.