Брит-Мари беше тук [bg]
- Автор: Бакман Фредрик
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2087-1
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Брит-Мари беше тук [bg]». Краткое содержание книги:
Може би беше заради бръмченето на мишината, а също и заради топлината. Но във всеки случай, всичко бе доста приспиващо, особено ако човек е обикалял ентусиазиран цял ден – нещо, което може да измори всекиго. Та, да, Брит-Мари заспа. Така се случи всичко. Главата ѝ се отпусна напред, както правят главите, когато човек заспи на стол. В резултат челото ѝ се удари силно и безмилостно в капака на солариума, при което ръката ѝ, която се намираше вътре, се заклещи. Брит-Мари се изтърколи на пода и загуби съзнание, а сега е в болницата. С цицина и счупени пръсти.
Майката на Бен седи до нея и я тупа по ръката. Изпадналата в несвяст Брит-Мари бе открита от човек от почистващия персонал на солариума, което я ядоса още повече, защото тя знае какво си говорят служителите от почистващия персонал, като се събират.
– Не се притеснявай, такива неща се случват и на най-добрите – прошепва майката на Бен окуражително.
– Не – отговаря Брит-Мари.
Гласът ѝ секва и тя става от леглото. Майката на Бен протяга ръка, но Брит-Мари се отдръпва. Тогава майката на Бен също се изправя, стиснала устни.
– В Борг има достатъчно хора, които са се отказали, Брит-Мари. Не ставай една от тях, моля те.
Брит-Мари може би иска да отговори нещо, но унижението и разумът ѝ я насочват към вратата. Децата от футболния отбор седят в чакалнята. Съкрушена, Брит-Мари отбягва погледите им. За нея това е нов вид срам – такъв, какъвто изпитва човек, когато се е надявал на нещо, но се е сгромолясал на земята. Брит-Мари не е свикнала да се надява. Не знае какво се прави, когато паднеш от височината, на която те е издигнала надеждата. Затова минава покрай децата, като много ѝ се иска те да не бяха там.
Свен я чака с шапката в ръце. В краката му има малка плетена кошница с франзели.
– Аз, ух, реших, че... ами, помислих си, че няма да ти се ходи на ресторант след... всичко това, затова приготвих кошница за пикник. Мислех си... но, да, може би предпочиташ да се прибереш у дома. Разбира се.
Брит-Мари стиска здраво очи и държи превързаната си ръка зад гърба. Свен гледа към кошницата.
– Франзелите ги купих, но кошницата съм изплел сам. Ходих на курс.
Брит-Мари прехапва бузи. Не знае дали Свен и децата разбират защо е била в солариума. Какво се е опитвала да заличи с ултравиолетовите лъчи. Не е готова да рискува някой от тях да я попита. Достатъчно се е изложила. Затова прошепва:
– Моля те, Свен, просто искам да се прибера.
Така че двамата потеглят към къщата на Банк, макар на нея да ѝ се иска Свен да не бе дошъл да я вземе. Иска ѝ се никога да не я бе виждал така. Брит-Мари крие ръката си под бамбуковата завеса и най-много от всичко би предпочела той да я закара у дома. В истинския ѝ дом. При истинския ѝ живот. И да я остави там. Не е готова за ентусиазъм.
Той опитва да каже нещо, когато колата спира, но тя го изпреварва и излиза навън. Свен стои пред колата с полицейската си шапка в ръце, когато Брит-Мари влиза в къщата и затваря вратата между тях. Тя застава в антрето и затаява дъх, докато Свен потегли.
Почиства къщата на Банк от пода до тавана. Вечеря супа, сама. После се качва бавно по стълбите, взима кърпа и сяда на ръба на леглото.
22
Банк се прибира грандиозно пияна, по някое време между полунощ и разсъмване. В ръка държи кутия за пица от пицарията на Някоя и пее. Песента ѝ не е цивилизована, определено не. Дори моряк би се изчервил, Брит-Мари е абсолютно убедена в това. Тя седи на балкона и кучето вдига глава към нея. Погледите им се срещат, докато Банк псува завалено и се бори с ключалката. На кучето като че ли му се иска да свие рамене отчаяно. Брит-Мари дълбоко му съчувства.
Първият трясък от долния етаж идва от бастуна на Банк, който удря една от снимките на стената. Вторият трясък е последван от счупване, когато рамката пада на пода, а стъклото, което покрива снимката на играещо футбол момиче и баща му, се пръска по пода. Това продължава методично близо час. Банк обикаля ли, обикаля из долния етаж и събаря всички спомени. Не гневно и буйстващо, а със систематичността на мъката. Една подир друга, докато накрая остават само голи стени и изоставени пирони. Брит-Мари седи неподвижно на балкона и ѝ се иска да можеше да се обади в полицията. Но няма номера на Свен.
Накрая трясъците спират. Брит-Мари остава на балкона, докато осъзнава, че Банк явно се е отказала и е заспала. Малко след това чува меки стъпи да се качват по стълбите, вратата изскърцва и нещо грапаво докосва пръстите ѝ. Кучето ляга до нея, достатъчно далеч, че да не изглежда натрапчиво, но достатъчно близо, че двамата да усещат движенията на другия. След това настава тишина, докато над Борг не настъпва утрото, доколкото по това време на годината изобщо има утро.