Брит-Мари беше тук [bg]

Кент стоеше на стълбите с букет в ръка, затворил очи, докато тя се отдалечаваше заедно с брат му. А когато се върна, него вече го нямаше.

Брит-Мари прекара кратко време с Алф. Спомня си, че той беше изморен. Направо изтощен. Както става с победителите, когато адреналинът им се уталожи. Една сутрин той я остави, защото трябваше да служи като войник. Нямаше го месеци. Сутринта, когато трябваше да се върне, Брит-Мари за пръв път в живота си прекара часове пред огледалото и пробва нова рокля. Майка ѝ само ѝ хвърли бърз поглед и каза: „Ха, целяла си, естествено, да изглеждаш евтино. Мога да кажа, че си постигнала изключителен резултат“. Брит-Мари опита да ѝ обясни, че такава е модата, а майка ѝ отговори, че било по-добре Брит-Мари да не си отваря устата, защото звучала като глупачка. Брит-Мари ѝ каза внимателно, че смята да изненада Алф на гарата, а майка ѝ изсумтя „да, хубавичко ще го изненадаш“. И беше права.

Брит-Мари се появи със стара рокля, потни длани и сърце, което биеше като конски копита по калдъръм. Разбира се, беше чувала да се говори, че войниците имат по едно момиче на всяко пристанище, може би просто не бе предполагала, че това може да важи за Алф. Или поне не беше предполагала, че той може да има две момичета на едно пристанище.

Брит-Мари цяла нощ седя в кухнята и плака в една кърпа, докато майка ѝ не дойде да ѝ се развика, задето вдигала шум. Брит-Мари ѝ разказа за другото момиче, с което бе видяла Алф. Майка ѝ кимна кратко. „Ха, ти какво очакваше, като си избра такъв мъж? Нали ти казах да вземеш другия брат, онзи порядъчния, как се казваше? Кент?“

После отиде и си легна. На следващия ден стана по-късно от обикновено. Накрая изобщо спря да става. Вместо да кандидатства в университет, Брит-Мари си намери работа като сервитьорка, за да могат да се издържат. Вечер носеше ядене на майка, която почти бе престанала да говори, но от време на време се случваше да се надигне и да каже „ха, сервитьорка, сигурно ти е приятно да не смяташ, че дължиш на родителите си нещо повече, след всичко, което направихме за теб. Образованието не е достатъчно добро за теб, разбира се, предпочиташ вместо това да висиш тук и да живееш от спестяванията ми“. Постепенно в апартамента ставаше все по-тихо. Докато накрая настана абсолютна тишина. Брит-Мари лъскаше прозорците и чакаше нещо да се случи.

И така, един ден Кент просто се появи във входа. Това беше денят след погребението на майка ѝ. Кент ѝ разказа за развода и децата си. Брит-Мари си бе представяла това толкова дълго, че първоначално си помисли, че си въобразява. Усмивката на Кент сгря кожата ѝ като слънчев лъч. Затова Брит-Мари започна да мечтае мечтите му. Да живее живота му. Това го умееше, а хората искат да правят нещата, които умеят. Искаме някой да знае, че сме тук. И това да има значение.