Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
— Да, господарю!
— В началото смятах да ви накажа жестоко за провала ви да удържите тази група под контрол. Колкото повече научавам за тях обаче, толкова по-малко вярвам, че който и да е би могъл да го стори. Това, че сте ги запазил живи и цели толкова дълго, говори само добри неща за способностите ви. Продължавайте все така… докато все още има кого да надзиравате, разбира се.
На Джарод му отне няколко секунди, докато осъзнае казаното. Когато разбра, че благородникът всъщност му прави комплимент, че е оцелял толкова дълго в компанията на заклинателите, офицерът бързо отдаде чест отново.
— Да, господарю! Приемете благодарностите ми, господарю!
— Не… вие приемете моето съчувствие, — Рейвънкрест се наведе напред и посегна към една от картите. — Всички сте свободни. Ти също, Илидан. — Той поклати глава, докато гледаше пергамента, и промърмори: — Майко Луна, избави ме от всички заклинатели…
На лицето на брата на Малфурион се изписа такова изражение, все едно покровителят му го бе ударил през лицето с металната си ръкавица. Магьосникът сведе глава в поклон и последва останалите извън палатката на благородника.
Брокс и Ронин вървяха рамо до рамо в пълно мълчание. Тиранде се движеше редом с капитана, който все още изглеждаше втрещен от факта, че е напуснал с глава, зее още закачена на раменете му.
Една ръка докосна рамото на жрицата.
— Тиранде…
Другите продължиха напред, а тя се извърна лице в лице с Илидан. Краткотрайната му ярост, че господарят му го е освободил, вече беше изчезнала. Сега на лицето му имаше изписано напрегнатото изражение, познато й от последния им разговор.
— Илидан? Какво…
— Не мога да си мълча повече! Ужасният наивитет на Малфурион ни докара дотук! Това е последната капка! Той е станал твърде безразсъден и не те заслужава!
Тя се опита да отстъпи учтиво.
— Илидан, денят беше дълъг и труден…
— Изслушай ме! Приех желанието му да изучи това „друидство“, защото разбирах, че надеждите му за бъдещето са различни! От целия ни народ аз единствен разбирах амбициите на брат си!
— Малфурион не е…
Но той отново не я остави да довърши. Очите на магьосника почти блестяха, когато добави:
— Тази пътека, която той следва, е непостоянна, опасна! Не е предопределена за защита! Знам това! Той трябваше да последва моя път! Отговорите са в Кладенеца! Виж само какво постигнах за толкова кратко време! Лунната стража е под моя команда и чрез тях съм избил много демони! Пътеката на Малфурион води само до собственото му унищожение… и може би до твоето!
— И какво имаш предвид с това?
— Знам, че те е грижа и за двама ни, Тиранде, а ние, от своя страна, изпитваме силни чувства към теб. Един от нас ще ти стане съпруг, всички го знаем, но докато някога бях готов да стоя настрани и да чакам да решиш, без да ти влияя, вече не мога! — Той сграбчи ръката й яростно. — Трябва да те защитя от лудостта на Малфурион! Отново повтарям, че Кладенецът на вечността е единственият източник на сила, който може да ни спаси! Дори жриците на Елун не могат да правят магиите, на които съм способен аз! Стани моя и аз ще те защитавам! И не само, мога да те науча на неща, които храмът не може да ти предложи, да ти покажа каква мощ е способен да ти даде Кладенецът! Заедно ще се превърнем в сила, по-могъща от цялата лунна стража взета заедно, защото ще бъдем един дух в две тела! Ще…
— Илидан! — извика му тя. — Опомни се!
Той незабавно я пусна. Изглеждаше все едно е пронизан в сърцето.
— Тиранде…
— Твоите думите за брат ти могат само да те посрамят, Илидан, а това, че отправяш обвинения без основание, още повече! Малфурион е сторил всичко възможно да спаси живота ни неведнъж и пътят, който е избрал, е ценен! Той може би е истинската надежда за оцеляване на вида ни, Илидан! Кладенецът е замърсен! Демоните извличат сила от него по същия начин като теб. Какво ни казва това?
— Не ставай смешна! Сравняваш демоните с това, което аз правя?
— Малфурион би…
— Малфурион! — изкрещя той, а лицето му потъмняваше все повече и повече. — Сега разбирам! Какъв ли некадърник и глупак ти изглеждам! — Той стисна юмрук и около него заблестя сурова енергия. — Ти вече си избрала, Тиранде, дори да не го казваш.
— Нищо подобно не съм сторила!
— Малфурион… — повтори Илидан със здраво стиснати зъби. — Дано сте много щастливи двамата… ако оцелеем.