Място за убиване
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Място за убиване». Краткое содержание книги:
В цял свят няма по-добри от тях. За да опазят тайната си, убиват. Посветените. И подозрителните. Но трябва да си измият ръцете. И допускат грешка. Избират неподходящ човек.
Те избират Джак Ричър…
Мислят, че е случаен турист. Не знаят, че е бивш военен полицай. Агент легенда.
Те не познават Джак Ричър. Нито момичето му Роскоу…
Ричър ги преследва до тайния им склад. Той не знае какво трупат вътре. Но знае, че брат му е убит. При опит да разкрие фалшификацията на века.
Остават само няколко дни. След неделя Ричър няма как да им отмъсти…
— Добре — каза тя. — Нямаш ли поне смътна идея защо Джо е идвал насам?
— Може би нещо, свързано с пари. Само това ми хрумва. Доколкото знам, Джо работеше в Министерството на финансите. Хъбъл работеше в банка. Общото между тях са парите. Може и да узнаем от Вашингтон. Ако не, ще се наложи да тръгнем от нулата.
— Ясно. Трябва ли ти нещо?
— Трябва ми онзи протокол от Флорида — казах аз.
— За ареста на Шърман Столър ли? Та това е било преди две години.
— Все отнякъде трябва да почна.
Тя сви рамене.
— Добре, ще го поискам. Ще позвъня до Флорида. Нещо друго?
— Трябва ми пистолет.
Тя не отговори. Пуснах на масата двайсет долара и станахме. Тръгнахме към шевролета.
— Трябва ми пистолет — повторих аз. — Играта загрубя, разбираш ли? Нуждая се от оръжие. Не мога просто да купя от магазина. Нямам нито документи, нито адрес.
— Добре — каза тя. — Ще ти намеря.
— Нямам разрешително — напомних аз. — Затова гледай да го уредиш тихомълком, бива ли?
Тя кимна.
— Вече е уредено. Имам пистолет, за който никой не знае.
На паркинга пред участъка се целунахме дълго и страстно. После излязохме от колата и минахме през масивната стъклена врата. Финли бързаше да излезе и едва не се сблъскахме.
— Трябва пак да ходя до моргата — рече той. — Хайде с мен. Трябва да поговорим. За много неща.
Върнахме се към унилото сиво утро. Качихме се в шевролета на Роскоу. Седяхме както и предния път. Тя зад волана, аз отзад. Финли се бе извъртял на предната седалка, за да вижда и двама ни. Роскоу потегли на юг.
— Имах дълъг разговор с Министерството на финансите — каза Финли. — Някъде преди двайсетина минути или половин час. Тревожех се да не надуши Тийл.
— Какво казаха? — запитах аз.
— Нищо. Половин час приказки и накрая нищо.
— Нищо ли? Какво значи това, по дяволите?
— Нищо не искаха да ми кажат — обясни той. — Преди да обелят и дума, искат цяла камара официални молби от Тийл.
— Нали потвърдиха, че Джо е работил там?
— Е, поне дотам се прежалиха. Дошъл от военното разузнаване преди десет години. По тяхна молба. Специално го издирили.
— За какво? — запитах аз.
Финли безпомощно сви рамене.
— Не ми казаха. Точно преди година започнал някакъв нов проект, обаче всичко е строго секретно. Голяма клечка е бил там, Ричър, дума да няма. Да беше чул само как го споменаваха. Все едно че говорят за Господа.
Помълчах. Нищо не знаех за Джо. Нищичко.
— Значи тъй — рекох накрая. — Само това ли изкопчи?
— Не. Продължих да им досаждам, докато се свързах с някоя си Моли Бет Гордън. Случайно да си я чувал?
— Не. Защо, трябва ли?
— Май са били доста близки с Джо — каза Финли. — Стори ми се, че не е било само служебна връзка. Много се разстрои, горката. Порой от сълзи.
— И какво ти каза?
— Нищо. Нямала право. Но обеща да ти каже каквото знае. Заради теб щяла да рискува, защото си малкото братче на Джо.
Кимнах.
— Добре. Това вече е нещо. Кога ще я чуя?
— Позвъни й към един и половина. Обедна почивка, службата ще е празна. Поема голям риск, но ще говори с теб. Така каза.
— Добре — повторих аз. — Нещо друго каза ли?
— Изтърва една дреболия. Джо бил насрочил голямо съвещание. За идния понеделник.
— Понеделник ли? Тоест един ден след неделя?
— Точно така. Май все пак Хъбъл ще се окаже прав. Нещо трябва да стане в неделя или малко по-рано. Каквото и да означава това, Джо навярно е знаел, че дотогава или ще спечели, или ще загуби. Друго не успях да изкопча. Жената рече, че не било редно да разговаря с мен, а наоколо май имаше хора. Тъй че поприказвай с нея, но не се надявай особено, Ричър. Може и да не е в течение. Както усетих, при тях лявата ръка не знае какво върши дясната. Голяма секретност, нали?
— Бюрокрация — промърморих аз. — На кой ли му е притрябвала? Добре, длъжни сме да предположим, че отсега нататък на никого не разчитаме. Поне донякъде. Ще трябва пак да потърсим Пикар.
Финли кимна.
— Той ще помогне с каквото може. Снощи ми се обади. Чарли е на сигурно място с децата. Пикар засега си кротува, но ако ни потрябва, веднага ще дойде.
— Би трябвало да потърси следите на Джо — казах аз. — Джо може да е използвал кола. Идва със самолет от Вашингтон до Атланта, отсяда в хотел и наема кола, нали така? Трябва да я потърсим. Сигурно е пристигнал с нея в четвъртък. Трябва да е захвърлена нейде из областта. А от нея можем да стигнем до хотела. Може нещо да е останало в стаята. Досиета например.
— Пикар няма как да го стори — възрази Финли. — ФБР не се занимава с крадени коли. А и ние не можем, докато Тийл се навърта наоколо.