Пътешествие до центъра на Земята
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кирил Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие до центъра на Земята». Краткое содержание книги:
Тук се прояви вроденият недъг на чичо ми, който не можеше да произнася пред хората трудни за изговаряне думи.
— Труда, озаглавен „Гиганс…“… — повтори той.
Той не можа да продължи по-нататък.
— „Гигантео…“
Невъзможно! Злополучната дума просто не искаше да излезе от устата му. Как биха се смели в Иоханеум!
— „Гигантотеология“ — успя да изговори професор Лиденброк между две проклятия.
И той продължи с още по-голямо оживление.
— Да, господа. Всички тия неща ми са известни! Зная също така, че Кювие и Блуменбах са познали, че това са обикновени кости на мамонт и други някои животни от четвъртичната ера. Но тук всяко съмнение би било обидно за гамата наука! Трупът е тук! Вие можете да го видите, да го пипнете! Това не е скелет, а непокътнато тяло, запазено сякаш изключително в интерес на антропологията!
Не исках да оспорвам последното му твърдение.
— Ако можех да измия това тяло в слаб разтвор от сярна киселина, пръстта и тия разноцветни раковини, които са се впили в него, ще изчезнат — продължи професорът. — Но не разполагам с този ценен разтвор. При все това тялото и в този вид може да ни разкаже собствената си история.
Тук професорът хвана трупа и започна да го обръща сръчно като фокусник.
— Сами виждате, че той няма и шест стъпки височина и сме далеч от въображаемите гиганти. Колкото до расата, към която той принадлежи, тя е очевидно кавказка. Той е от бялата раса, от нашата раса! Черепът на този труп е яйцевиден, скулите не са много изпъкнали, челюстта не е прекомерно развита. Той няма нито един белег на прогнатизъм, който видоизменя лицевия ъгъл55. Ако измерите този ъгъл, ще видите, че има почти деветдесет градуса. Но аз ще ида още по-далеч по пътя на логичното мислене и ще се осмеля да кажа, че този екземпляр на човешкия род принадлежи към семейството на япетите, което е разпространено от Индия до границите на Западна Европа. Не се усмихвайте, господа!
Никой не се усмихваше, но професорът беше свикнал да вижда как лицата разцъфват в усмивки по време на лекциите му.
— Да — подхвана той още по-оживено. — Това е човек, съвременник на мастодонтите, чиито кости са осеяли този амфитеатър. Но аз не мога да ви кажа по какъв път той е стигнал дотук и как земните пластове, в които е бил заровен, са се плъзнали до тази огромна кухина на земята. Навярно в четвъртичната ера са ставали все още значителни смущения в земната кора. Непрекъснатото изстиване на земното кълбо е предизвикало пукнатини, разпуквания и свличания, които са повличали и част от горните пластове. Аз не мога да изкажа категорично становище, но човекът е тук, заобиколен от предмети на своя труд — брадви и кремъци, които дадоха името на каменната ера. Аз не мога да се съмнявам в древния му произход, освен ако и той като мен не е дошъл тук като пътешественик, като пионер на науката.
Професорът млъкна. Аз започнах възторжено да ръкопляскам. Впрочем чичо ми имаше право и дори по-големи учени от племенника му мъчно можеха да го оборят.
Имаше и друго доказателство. Това вкаменено тяло не беше единственото в огромната костница. На всяка крачка започнахме да срещаме тела, повалени в праха, и чичо ми можеше да избере най-чудния измежду тях, за да убеди неверниците.
И наистина чудна гледка представляваха останките на тия поколения хора и животни, събрани в това гробище. Но пред нас възникна един труден въпрос, който не посмяхме да разрешим. Дали тези живи същества бяха попаднали тук край морето Лиденброк, след като са били вече превърнати в прах? Или пък са живели в този подземен свят, под това неестествено небе, раждайки се и умирайки като обитателите на земята? Досега бяхме срещнали само морски чудовища и риби. Не бродеха ли все още по тия пустинни брегове някои хора на бездните?
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА
В продължение на половин час вървяхме сред тия купчинки кости. Ние отивахме все напред, подтиквани от горещо любопитство. Какви ли други чудеса съдържаше тази пещера, какви ли съкровища за науката? Погледът ми беше готов да възприеме, всякакви изненади, а въображението ми всякакви чудесии.
55
Лицевият ъгъл е образуван от две плоскости — едната, повече или по малко вертикална, се допира на челото и резците. Другата е хоризонтална и минава през отвора на слуховите органи и долната част на носа. В палеонтологията прогнатизъм се нарича издадената напред челюст, която изменя лицевия ъгъл. Б.автора.