Пътешествие до центъра на Земята

Веднъж, когато подреждах някаква сбирка от минерали, видях прословутия компас и се загледах в него.

Повече от шест месеца компасът бе стоял захвърлен в един ъгъл, без да подозира, безпокойството, което предизвикваше.

Внезапно извиках от изумление. Професорът дотича.

— Какво има? — запита той.

— Компасът…

— Е, та какво?

— Стрелката му сочи юг, а не север!

— Какво приказваш?

— Вижте сам! Полюсите са разменени!

— Разменени!

Чичо ми погледна, сравни и цялата къща се разтресе от удивителния скок, който той направи.

Светлина озари едновременно и двама ни!

— Значи това било! — възкликна чичо ми, когато отново бе в състояние да говори. — След пристигането ни на нос Сакнусем стрелката на този проклет компас е показвала юг вместо север!

— Това е очевидно.

— Тогава и заблуждението ни се обяснява. Но по каква причина са се разместили полюсите?

— Обяснението е много просто.

— Доизкажи се, мое момче.

— По време на бурята в морето Лиденброк огненото кълбо, което намагнетизира желязото на сала, просто е дезориентирало нашия компас!

— Ах! — извика професорът, като се разсмя. — Електричеството се е пошегувало с нас!

От този ден нататък чичо ми бе най-щастливият учен, а аз — най-щастливият човек, защото моята хубава фирландка се отказа от ролята си на кръщелница, за да заеме място в къщата на Кьонигщрасе в качеството на племенница и съпруга Нужно ли е да прибавям, че неин чичо стана известният професор Лиденброк, член-кореспондент на всички научни, географски и минераложки институти в петте части на света.