Дядо Прас

Разсмя се. Последва го Мрежестия, присъедини се и Средния Дейв. В следващия миг Тийтайм го налетя и го приплеска до стената.

Едрият мъж се опита да примигне и левият му клепач изведнъж пламна.

Здравото око на убиеца беше точно срещу лицето му. Ако можеше да се нарече здраво с тази зеница-топлийка. Острието на ножа не се отделяше от очите на Средния Дейв.

— Знам какво говорят хората за мен — прошепна Тийтайм. — Първо ръгам, после приказвам. Не е точно така, но защо ли да не постъпя спрямо теб в съответствие с общата заблуда? Стоиш насред замък от злато, а искаш да отмъкнеш малко грошове. Колко жалко! И какво да те правя сега? — Звънящото напрежение се поизцеди от мускулите на убиеца, но ножът не трепна. — Мислиш си, че Банджо ще ти се притече на помощ. Винаги на това си разчитал, нали? Банджо обаче ме харесва. Той е мой приятел.

Средния Дейв успя някак да съсредоточи погледа си отвъд ухото на Тийтайм. Брат му чакаше с безизразно лице да чуе нова заповед или да го споходи нова мисъл.

— Ако ми се стори, че таиш зли помисли към мен, ще се опечаля — продължи убиецът. — Не са ми останали много приятели, господин Среден Дейв. — Дръпна се с весела усмивка на лицето. — Тук царят дружба и разбирателство, нали? Банджо, помогни на брат си да стане, че май не го държат краката.

Грамадата послушно се затътри напред.

— Банджо има душа на дете — похвали го Тийтайм. — Позволявам си да твърдя същото и за себе си.

Другите се бяха вцепенили. Не бяха помръднали след изненадващото нападение. Средния Дейв беше тежичък, меко казано, а Тийтайм приличаше на пръчка, но го помете както ураган прашинка.

— Сега по въпроса за парите. Изобщо не са ми нужни — съобщи сговорчиво убиецът, възседнал чувал с дребни сребърни монети. — Ако желаете, поделете си ги. Не се съмнявам, че ще се карате и ще се мамите до полуда. Ох… Колко досадно е да присъстваш на падението на приятелите си.

Стана и ритна чувала. Зеблото се сцепи, среброто и медта се посипаха в скъпо ручейче.

— А после ще се перчите и ще прахосвате плячката за пиене и жени. Идеята за инвестиции е толкова чужда на белязаните ви дребни мозъчета…

Откъм Банджо се разнесе тътен. Дори Тийтайм млъкна, за да изчака търпеливо, докато великанът сглоби изречението.

— Аз си имам прасенце-касичка.

— Прекрасно! А какво би сторил с един милион долара?

Приглушен грохот. Лицето на Банджо се разкриви от интелектуалните усилия.

— Ами… А сега, де… Ще си купя по-голяма касичка.

— Великолепно! Време е да проверим как се справя нашият магьосник.

Убиецът излезе, без да се озърне. Банджо го последва. Другите се стараеха да не се гледат. Накрая Мрежестия се обади:

— Ама оня к’во каза? Да взимаме парите и да се омитаме ли?

— Стига глупости, бе! — сряза го Средния Дейв, захлупил с длан лявото си око. — И десет крачки няма да направим. Уф, че боли! Оня направо ми сряза скапания клепач!