Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
Фуджико лежеше тихо, също чакаше, не мислеше за него — само дето гай-джин още веднъж бе доказал, че наистина е особен, неразбираем. Беше й приятно да си отдъхне до него, радваше се, че първото му свършване бе минало благополучно, клиентът бе задоволен и тя бе сигурна, че си е заслужила допълнително заплащане.
Сутринта, когато Райко определяше техните срещи, й съобщи, че ще й повиши таксата: „само с Тайра-сан, защото ще имаш извънредна работа. Помни, че той може да стане едра риба за теб, Фуджико, господар за дълго време, много по-добър от Кен-тър-бъри-сан, ако сме внимателни и ако ти му доставяш удоволствие. Французинът разправя, че бил важна клечка, така че се помъчи да го удовлетворяваш. Само говори на японски, не на пиджин, стани му учителка, окуражавай го и помни, че той е изключително свенлив, не знае нищо, но никога не му споменавай за Кентърбъри. Ще се престорим, че заминаваш за няколко дни — но не се безпокой, имам двама клиенти за утре, един гай-джин за следобеда и един цивилизован мъж за през нощта…“
„С щедър господар за година-две бързо ще си изплатя дълговете и животът ще стане много по-хубав, вместо да приемам случайни клиенти“ — мислеше си тя, после със задоволство се прехвърли в бъдещето, както правеше винаги, когато бе с клиент. В мечтите си живееше щастливо с богат съпруг земеделец и четирима или петима синове. Виждаше къща сред множество оризови полета, изобилие от зелени стръкове на зимни и пролетни посеви, обещаващи още една богата реколта, мила и доволна от нея свекърва, един-два вола, впрегнати в плуг, цветя в малката градинка…
— О, Фуджико. Благодаря ти, ти си чудесна.
Тя се намести по-близо и го похвали колко е силен и мъжествен.
— Какво? — попита Филип сънливо. Една от ръцете й отговори интимно и той се изви. — Не, Фуджико, моля, първо да поспим. Не… моля, по-късно…
— Ах, но силен мъж като теб… — измърмори тя, скри отегчението си и покорно продължи.
Ори се прозя и отдели поглед от тайния отвор.
— Стига ми толкова — прошепна той. — Потресаващо.
— Съгласен съм. — Хирага също говореше шепнешком. — Ужасно. Представянето на Фуджико беше най-лошото, което някога съм виждал. Бака!
— На мястото на Тайра щях да си поискам парите обратно.
— Така е. Бака! Часове ще минат, докато пак го приготви, а колкото до него… само „Първа позиция“, и то веднъж, а да не говорим за бързането! Десет пъхвания и пфу, „Към Луната като патица“.
Ори сложи ръка на устата си, за да удържи смеха си, после внимателно залепи малки парченца хартия и скри дупките, които бяха пробили в най-далечния ъгъл на шоджи. Промъкнаха се заедно в храстите през комшулука в плета до стаята на Ори.
— Саке!
Сънената прислужница постави подноса пред тях, наля им и се затътри навън, все още й беше трудно да не се вторачва в прическите им. Те вдигнаха наздравица един за друг и напълниха повторно чашите. Стаята беше малка и уютна, осветена със свещ, в съседната бе застлано легло от футони. Мечовете лежаха на ниски, лакирани рафтове — Райко се подчиняваше на правилото в Йошивара, забраняващо носенето на оръжия: те бяха шиши, портретът на Хирага бе разпространен, а и двамата се бяха заклели в соно-джой да не използват оръжия срещу когото и да било в Къщата, още повече срещу някой гост — само в случай на защита.
— Не мога да повярвам, че Тайра се подведе от нейния лицемерен Миг с Боговете, Хирага, и така — три пъти! Тя се преструваше ужасно. Толкова ли е глупав?
— Очевидно — засмя се Хирага и зверски разтри отзад и отстрани главата си. — Ийе, с размера на оръжието си можеше да я накара наистина да вие — всички ли гай-джин имат такива?
— Кой ли го е грижа — поне да беше го използвал, както трябва.
— Никакъв финес, Ори. Да взема да му дам креватна книжка като на девствена булка, а?
— По-добре да убием него и всички тях и да подпалим Колонията.
— Бъди търпелив, ще го направим, има много време.
— Той е идеална мишена, още една прекрасна възможност — рече Ори, в гласа му се промъкна острота. Хирага го наблюдаваше, цялата топлота помежду им внезапно се стопи.
— Да, но не сега, той е от голямо значение за нас.
— Ти самият каза, че ако успеем да ги разярим, те ще обстрелят Йедо и това ще бъде чудесно за нашата кауза.
— Да, правилно, но имаме време. — Хирага с нищо не показа безпокойството си, укротяваше го, искаше да го държи под контрол. — Тайра отговаря на всички мои въпроси. Така например никой не ни беше казал, че гай-джин се бият помежду си като побеснели кучета, по-лошо от даймио преди Торанага — холандците скриха това от нас, нали?