Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
Нещо изтропа по един от капаците. Макфей погледна часовника — почти десет. „Един час по-късно. Няма значение, азиатското време е различно от нашето.“
Без да бърза, се изправи; пъхна малкия револвер в страничния джоб на редингота си, отиде до вратата и я отключи. Отвън стояха две жени, загърнати в наметала с качулки, и един прислужник. И тримата се поклониха. Макфей махна на жените да влязат, даде няколко монети на мъжа; слугата му благодари, отново се поклони и пое надолу по страничната пътека към Йошивара. Макфей заключи вратата.
— Хей, Неми, все така си красива, а? — Усмихна се и прегърна едната от тях.
Девойката засия под качулката, очите му заискриха, беше негова мусуме от година, а от половин година я бе наел само за себе си.
— Хей, Джами-сан, ти добре, хей? Това мусуме моя сестра, Шизука. Хубава, а?
Другото момиче нервно свали качулката, насили се да се усмихне. Той пое дъх — и Шизука беше млада като Неми, също толкова привлекателна и свежа.
— Хай! — отвърна Макфей и двете си отдъхнаха, че Шизука е издържала първоначалния оглед. Джейми за първи път уреждаше момиче за другиго. Неловко бе помолил Неми да втълпи на мама-сан, че момичето е за тай-пана и затова трябва да е първокласно. И двете момичета бяха малко над двадесетте, едва стигаха до рамото му, и двете се поуспокоиха, макар добре да знаеха, че истинското препятствие тепърва предстои.
— Шизука, приятно да те видя. Тай-пан най-голям човек — рече Макфей любезно, после се обърна към Неми и потупа хълбока си там, където бе ранен Струан. — Тя разбрала за раната, нали?
Неми кимна, белите й зъби просветнаха.
— Хай, аз обясня, Джами-сан! Додзо, остави палто тук или горе?
— Горе.
Той ги поведе нагоре по централната стълба, добре осветена от петролните лампи. Неми бъбреше с новото момиче, което цялото бе слух и зрение. Макфей имаше навика от време, на време да изпраща за Неми, която прекарваше нощта тук; мъжът прислужник се връщаше точно преди зазоряване, за да я придружи обратно до малката къщичка, която шотландецът бе купил за нея в парковете на нейната къща — Кръчмата на Сочната радост. Десет златни лири му струваше петгодишен наем за къщата след многодневен пазарлък. Още десет за договора й за същия период плюс допълнителни суми за ново кимоно всеки месец, прическа, лична прислужница и всичко това, обилно полято със саке.
— Но мама-сан, ако пожар изпепели къщичката, а? — бе попитал Макфей, ужасен, че приема такава огромна цена. Изключително изгодният обменен курс им носеше печалба от четиристотин процента през повечето месеци — това означаваше, че почти всеки можеше да поддържа един-два коня, да пие шампанско на воля и най-важното — гарантираше, че разноските по издържането на Неми нямаше да възлизат на повече от няколко лири годишно. Мама-сан се възмути:
— Постройка като нова. Ти плаща половин, цена, честно, а?
Неми присъстваща на окончателните преговори, се бе засмяла.
— Много пламък в къща, Джами-сан, много насам-натам, а?
Макфей изкачи стълбата и отново я прегърна щастливо, защото тя му бе доказала, че си струва парите до последния петак, доставяше му толкова много удоволствие и покой. На площадката стоеше голям стол с висока облегалка. Неми свали наметалото и качулката, посъветва и другото момиче да стори същото и ги метнаха там. Носеха фини и красиви кимона, косите им бяха добре фризирани — пашкулите се превърнаха в пеперуди. Доволен от себе си, Макфей почука на вратата.
— Влез.
Малкълм Струан седеше на стола си, между пръстите му тлееше пура, изглеждаше елегантен в халата си, но бе неспокоен.
— Здравей, Джейми.
— Добър вечер, тай-пан. — И двете момичета се поклониха много почтително, Макфей нямаше и най-малка представа, че почти всичко около Малкълм Струан — както и около него самия, а и за повечето гай-джин — беше всеобщо достояние и предмет на постоянни и ненаситни клюки в Йошивара, огромното богатство на Малкълм, как скоро е станал тай-пан, обстоятелствата около раняването му и предстоящата му женитба. — Това е Шизука, тя ще остане с теб. Прислужникът ще пристигне точно призори, както ти казах. Аз ще ти почукам пръв. Тя може да е малко свенлива, но няма страшно. Това е моята мусуме, Неми. Аз… аз сметнах, че е най-добре първия път… да взема и нея тук, за да улесня нещата.