Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
Двете момичета отново се поклониха.
— Хей, тай-пан — поде Неми, напълно овладяна, беше й приятно да се запознае с него и беше уверена в избора си. — Шизука моя сестра, добра мусуме, хей? — Тя кимна енергично и леко побутна Шизука. Момичето се приближи до него колебливо, коленичи и пак се поклони.
— Ще бъда в апартамента си, ако ти дотрябвам.
— Благодаря, Джейми.
Макфей тихо затвори вратата и продължи по коридора. Неговите покои бяха подредени спартански, но уютни. Три стаи, гостна, спалня, допълнителна спалня, във всички имаше камина и баня. Върху бюфета бяха наредени студено нарязано месо, пресен хляб и нейният любим току-що изпечен сладкиш с ябълки — внос от Шанхай, — саке в съд с гореща вода и уиски „Лох Вей“ от собствената спиртоварна на Струан, което тя обожаваше.
Щом той залости вратата, момичето се вдигна на пръсти и го целуна жадно.
— Не те вижда шест дни, първо в легло, после баня! — рече тя, нарушавайки обичайния ред. Сърцето му подскочи, макар да не бързаше.
Неми го хвана за ръка, поведе го към спалнята и леко го бутна върху леглото, коленичи, за да свали ботушите му и започна да го разсъблича; през цялото време бъбреше на нейния полуразбираем пиджин, че Йошивара ври и кипи от работа, Свободният свят процъфтява, той да не се безпокои за Шизука, тя е скъпа, но превъзходна, и какво чуват — щяло да има война, ама, моля: те не искат война, само работа; тя си имала ново кимоно с шаран за късмет на него, което излязло… е, малко скъпо.
— … Но ичибан, Джами-сан, ти много харесаш. В легло?
Той покорно се качи на леглото с балдахин. Нощта беше великолепна, нито гореща, нито хладна. Тя развърза своето оби, остави кимоното да се свлече, после долните си дрехи и комбинезона. Съвсем гола, без свян или вина за голотата си, както всички мусуме — една от многото особености, с която се отличаваха и която Макфей и всички гай-джин намираха за толкова удивителна и завидна, — свали иглите от косата си, разтърси я и я остави да се спусне до кръста, после тържествено се запъти към банята и към първото удоволствие на вечерта.
Седна на тоалетната чиния, протегна ръка към веригата на клозета и я дръпна. Водата избуча надолу в порцелановото гърне и както винаги тя запляска весело с ръце.
Когато за първи път го видя, не повярва на очите си.
— Къде върви вода? — попита подозрително.
Той й бе обяснил и начертал картинки, но тя все още отказваше да му повярва, та се наложи да й покаже тръбите и да я заведе в градината при капака на септичния резервоар — всички тръби, водни резервоари, бойлери, тоалетни чинии, мивки за ръце, умивалници, кранове и три вани, внесени от Англия, Хонконг и Шанхай. Там вече се произвеждаха много предмети за необятните пазари в Индия и Азия.
Тя го помоли за разрешение да ги покаже на приятелите си. Макфей прие с гордост — това беше първата подобна инсталация в цяла Япония, предизвикала огорчение у Сър Уилям и ярост у Норбърт Грейфорт, и модел за дузина и повече действащи и недействащи копия, макар не всички да бяха с топла и студена вода: чисто и просто най-доброто и най-модерното и следователно британско беше за Струан.
Така организираните посещения на неколцина привилегировани японци в хигиеничното помещение на Джами-сан стана една от най-търсените забележителности на гай-джин в Йокохама, бъбрещите мусуме като екзотични птички се кланяха, сдържаха дъха си и дърпаха веригата, което предизвикваше учудени ахкания и ръкопляскане.
Неми си изми ръцете. С въздишка на задоволство се плъзна под чаршафите до него.
Филип Тайърър беше изтощен и почти заспал. Фуджико понасяше тежестта му спокойно, после започна да се измъква.
— Аийе мацу. Не, не мърдай… чакай — измърмори Филип.
— Искам да донеса кърпа, Тайра-сан. Кърпа, разбираш?
— Аха, да. Разбирам, кърпа. Ти стой, аз ще взема…
— О, не, ще ме обидиш, това е мое задължение. Нека да ида, моля… хайде, бъди послушен и не създавай мъчнотии.
Тя се подсмихна, когато той се сгуши в нея и я задържа, но беше ловка, добре си познаваше занаята и изчака. Сега в малката стая царуваше покой. Нощта беше ясна. Вятърът шумолеше в дърветата и храстите. Откъм плъзгащите се прозорци полъхна топло и приятно. Петролната лампа мъждукаше.