Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
След миг Фуджико се измъкна, без да наруши спокойствието му, и отиде в малката баня с висока дървена вана, напълни я до ръба с гореща вода; ваната беше поставена върху дървена решетка — така водата изтичаше, щом се измъкне чепът. Там имаше ароматичен сапун, гърне и чисти кърпи. Тя бързо се подсуши с влажна кърпа.
На връщане донесе гореща кърпа, изтри го, после го избърса. През това време Тайърър здраво стискаше очи и почти стенеше от удоволствие, едновременно смутен, че тя се грижи за него, а не той за нея.
— Ах, Фуджико-чан, ти си чудесна!
— Не, удоволствието е мое — отвърна тя, отдавна преодоляла учудването и объркването си от странните навици на чужденците: рядко се къпеха, бяха изпълнени със срам и чувство за грях пред креватните удоволствия, отнасяха се поразително собственически към жените и обикновено побесняваха, че тя приема и други клиенти — глупаци, та те не бяха нищо повече от клиенти, — или се извръщаха изчервени, когато се събличаше за тяхно удоволствие, или се прикриваха още несъблечени, предпочитаха да се любят на тъмно, а всеки знае, че най-вълнуващото е да виждаш, оглеждаш и наблюдаваш, или се — изчервяваха до смърт, когато тя опитваше обикновени пози, за да ги предпази от скуката и да подсили Миговете с Боговете — времето на Облаците и дъжда.
„Не, гай-джин не са като нас. Те обичат главно позата «Първа позиция» с неотложност, от време на време позата «Примамване на кокошката» или позата «Времето на черешовия цвят» и не ми дават никаква възможност да демонстрирам своите умения; когато пък на светло се наглася да играя с Еднооката маймуна различните игри за възбуждане — като «Близо и Далеч», «Над дракона», «Пролетно засаждане», «Открадване на меда», които дори най-неопитният младеж желае и оценява, гай-джин рязко се отдръпват, здраво, но нежно ме издърпват до себе си, целуват шията ми, притискат ме плътно до себе си и мърморят неразбрано.“ Тя прошепна:
— Сега ще те масажирам, за да заспиш.
— Не разбирам. Мъсардж?
— Масаж, Тайра-сан. Ето така.
— А, сега разбирам. Масаж, благодаря ти.
Пръстите й бяха нежни и великолепни, той се унесе, не можеше да повярва на щастието си, гордееше се от представянето си и от това, че тя свърши три пъти в екстаз от един негов опит — и нямаше значение съобщението на Райко, че утре Фуджико трябва да посети селото си край Йедо, за да види своя болен дядо… „Но само за няколко дни, Тайра-сан.“
— О, толкова съжалявам, Райко-сан. Колко дни отсъства?
— Колко дни ще отсъства ли? Само три.
— О, благодаря, колко дни ще отсъства? — Тайърър бе помолил и Райко, и Фуджико винаги да го поправят.
„Три дни. Ще имам време да се възстановя. Господи, днес беше върхът. Чудя се какво ще стане, когато роджу получи нашето съобщение. Сигурен съм, че съветът ми беше правилен и че Накама ми казва истината — Господи, трябва добре да си помисля за него, Сър Уилям просто сияеше, а що се отнася до Фуджико…“
Приспано от докосването й, съзнанието му скачаше ту към Накама, ту към нея и живота в Япония, всичко беше толкова различно, а пък този японски — непрестанен поток от думи и фрази — безпорядъчно се завъртя в главата му. Футоните бяха твърди и трудно се свикваше с тях, но се чувстваше удобно, легнал по корем, наслаждаваше се от близостта на Фуджико. „Господи, колко съм изморен. Не мога да понеса мисълта за «други клиенти» — помисли си Филип. — Трябва да я направя моя, само мря. Утре ще помоля Андре да ми помогне.“
Без да се обръща, Тайърър се пресегна и сложи ръка върху бедрото й. Прекрасна копринена кожа.
„Докъде бях стигнал? О, да, роджу. Ще им дадем да разберат на негодниците. Дяволски зле е, че са обстрелвали пощенския кораб — трябва да разчистим Шимоносеки и ако проклетите Бакуфу не го направят, значи ние ще отстраним тези батареи. Да не забравя — по-предпазливо с Накама, и той е от Чошу. Дали ще мога да го използвам като посредник? А ако роджу не пожелаят да се разправят с тези дяволи от Сацума, ще се наложи сами да ги разбием. Проклет безочлив даймио — да твърди, че не можел да открие убийците на Кентърбъри, та нали тия мръсници излязоха от собствените му редове, за Бога. Видях как отсичат ръката на Кентърбъри и кръвта рукна…“
Пръстите й се заковаха на едно място.
— Какво има, Тайра-сан?
Преди да се усети, той вече я прегръщаше, искаше да отпъди спомена за Токайдо. Когато треперенето му спря, легна на гръб, привлече я до себе си и я притисна, обожаваше топлото гъвкаво тяло до себе си, толкова бе благодарен, че е с нея, изчакваше лошият спомен да отзвучи.