Маската на Атрей
- Автор: Хартли Эндрю Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Маската на Атрей». Краткое содержание книги:
— Не съм купила нищо. Но добре. Защо не?
Те платиха сметката, тръгнаха към магазина „Най-хубавите репродукции на антики в Гърция“ и се спогледаха унило. Колкото и да се мъчеха да не падат духом, това беше жалък и безславен начин да сложат край на разследването си.
На прага спряха стъписани. Помещението беше огромно, с размерите на хангар за самолети, и всеки сантиметър беше отрупан с лавици, витрини и окачени на стените предмети. Дебора отвори уста от почуда. Мраморни и гипсови статуи във всевъзможни размери, миниатюри, вази, купи и амфори, геометрични форми и микенски скулптури, напомнящи за творбите на Мур и Пикасо, като онези в Националния археологически музей, червени и черни съдове, украсени със сцени от митологията, бронзови сфинксове и колесници, направени по оригинали от Делфи, глави на бикове и брадви по критски модели, предмети от бронзовата епоха, от класическия период и от римско време… Някои бяха безвкусни, евтини туристически боклуци, но други — копия, достойни да бъдат музейни експонати. Тоня взе малък бронзов Приап10 и се засмя.
— Гърците имат страхотно самочувствие.
Дебора обаче не я слушаше. Мислите й запрепускаха в главата и очите й се мъчеха да ги настигнат. Краката й ги последваха и тя забрави за пулсиращата болка в глезена си.
Подмина евтините предмети. Дори относително по-скъпите, идеално изработени сувенири, които би могла да си купи, не привлякоха интереса й. На най-горните лавици имаше заключени витрини, съдържащи артефакти, които можеха да намерят място в Националния археологически музей. Тя реши, че не са автентични само заради цените на етикетите им. И не прецизната изработка ги правеше уникални. Предметите изглеждаха старинни, сякаш току-що бяха извадени от земята. Делви, чинии, бронзови фигури — всички имаха вид на хилядагодишни. Нещо повече, Дебора беше убедена, че някои от тях не са копия, а авторски произведения, вдъхновени от древни артефакти. Не беше виждала такива неща в множеството туристически магазини нито в Атина, нито в Коринт. Всъщност единственото място, където имаше подобни предмети, беше стаичката зад библиотеката в спалнята на Ричард.
— Извинете — попита тя и хвана за ръката младата продавачка, която се изненада от настойчивостта й. — Откъде имате тези неща?
— От различни места. Някои са изработени в чужбина.
Момичето очевидно не я разбра правилно.
— Не говоря за всичко. Само тези неща. Скъпите.
Девойката вероятно надуши значителна комисионна, демонстрира малко повече внимание и поведението й изведнъж стана учтиво и дори раболепно.
— Местни са. Специални предмети, изработени от семейство, което от няколко поколения прави най-висококачествените неща. Това не са копия, а авторско изкуство.
Дебора положи усилия да се успокои.
— Интересувам се и искам да купя някои неща — каза тя и неопределено посочи към лавица с бронзови фигури, които разбира се, че не можеше да пренесе в Щатите, освен ако драстично не увеличаха килограмите на позволения багаж в самолетите. — И бих желала да се запозная с твореца.
Тоня се беше приближила и с любопитство слушаше разговора.
— Съжалявам, госпожо — отговори момичето, — но творците държат на уединението си. От време на време носят предмети в магазина, но обикновено си стоят вкъщи, където имат собствена… Как беше думата? Където се правят метални неща…
— Ковачница? — подсказа Тоня.
— Точно така, ковачница.
— Къде живеят? — попита Дебора.
— Съжалявам, госпожо, не бих могла да ви кажа. Домът си е техен.
— Добре, но…
— Съжалявам, не мога.
Дебора започна трескаво да разсъждава.
— Вижте какво, искам нещо много специфично, което трябва да бъде направено по поръчка. На едно място видях такова нещо и реших, че искам да ми направят един екземпляр специално за мен.
— Тези тук са уникални.
— Да, но предметът, който искам, трябва да бъде изработен по мои указания. Ако ме свържете с майстора, с удоволствие ще се погрижа да получите комисионна, тъй като ще купим предмета чрез магазина ви.
Девойката се поколеба и сетне поклати глава.
— Съжалявам. Наистина не може.
— Все още ли я искаш изработена от злато? — обърна се Тоня към Дебора.
Момичето стрелна с поглед Дебора, която запази хладнокръвие.
— Не знам дали могат да направят нещо толкова голямо.
10
Древногръцки бог, известен с огромните размери на гениталиите си. — Б.пр.