Маската на Атрей
- Автор: Хартли Эндрю Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Маската на Атрей». Краткое содержание книги:
Пристанище…
Според Маркъс забавилият се гръцки товарен кораб беше в пристанището на Ню Орлиънс. Случайно съвпадение?
— Е, какво е онова нещо? — попита Тоня.
— Кое?
— Онова, което липсва от колекцията.
— Не знаеш ли?
— Ти ще ми кажеш — заяви Тоня с предишния си неумолим тон.
— Зависи на кого вярваш. Ричард и англичанинът Маркъс мислят, че е трупът на Агамемнон.
Тоня не реагира, но на Дебора й се стори, че не защото името не й говори нищо.
— Погребална маска — добави Дебора. — И други предмети от антично погребение. Оръжия. Накити. Може би керамични съдове. Но маската и трупът са най-значимите.
— Маската ценна ли е?
— Ако е автентична, е безценна.
— В теб ли е?
— Дори не съм я виждала — отвърна Дебора. Тоня я погледна изпитателно и тя тресна чашата на масата. — Виж какво, много ми се събра през последните няколко дни. Ричард беше мой… приятел. Ако искаш да знаеш истината, той ми беше като баща. Дойдох тук, защото се почувствах в опасност и реших, че мога… да помогна по някакъв начин. Вчера някой се опита да ме убие. Сериозно. Не беше неволно сблъскване на автобусна спирка, а целенасочено преследване, което продължи повече от два часа.
— Кой? — Тоня изглеждаше заинтригувана и изненадана.
— Нямам представа, но ще ти кажа едно: не съм в настроение за игрички. Онова, което търсиш, не е у мен и не знам у кого е. Очевидно много неща не са ми ясни и ако не ми пръснеш черепа с това пльокало, смятам утре сутринта да отида с автобус до Атина и да се кача на самолета за Атланта.
Чернокожата жена се замисли, без да откъсва очи от лицето й, сякаш търсеше следа от лицемерие. След минута отмести поглед, въздъхна и се облегна назад.
— Полицията ще те чака.
— Знам — отвърна Дебора. — Мисля, че е време да поема отговорността си за последиците. В края на краищата, не могат да ме осъдят за нещо друго, освен за глупост и мания за преследване.
— Каза, че Сернига не е ченге. Сигурна ли си?
Дебора й разказа историята.
— Имам доверие на Кийн — добави тя. — Не го харесвам, но му вярвам. Той може да се опита да ме подведе под отговорност, но с него ще се оправя и ако възникнат неприятности, ще отида в съседния щат и ще се предам на първото ченге, което видя. Може би отдавна трябваше да го направя.
Тя сви рамене, сякаш признаваше грешката си и Тоня кимна бегло, дори съчувствено. И двете се отпуснаха малко. Чантата с пистолета все още беше до нея, но ръката й не беше пъхната вътре.
— Дошла си тук, за да намериш нещо, което не си виждала, и си мислиш, че е у мен, така ли? — попита Дебора. — Щеше да ми го вземеш и после да го продадеш?
Тоня поклати глава и се намръщи.
— Не — отвърна тя, сякаш беше погнусена от идеята. — Интересувам се от предмета само защото означава много за семейството ми.
— Баща ти?
— Да.
— Не разбирам.
Тоня печално разтегли устни и направи знак на сервитьора, който седеше на сянка вътре.
— Донеси ни още две от тези ликьорчета — каза тя и вдигна чашата на Дебора, а после отново насочи вниманието си към нея, погледна я критично и решително сви рамене. — Е, добре, ето какво знам.
43.
Тоня отпи от узото и се загледа в чашата, сякаш не знаеше дали го харесва или не. После се наведе напред и с делови вид сложи ръцете си на масата.
— Баща ми беше убит по време на втората световна война. Служил е в 761-ви танков батальон, командир на танк „М4А3Е8 Шърман“. Наричали са ги „лесната осмица“, защото са возели меко.
— Бил е командир на танк? — Дебора не можа да сдържи изненадата си. Не знаеше, че чернокожи войници са били назначавани на такива длъжности.
— Точно така. — Тоня беше горда. — 761-ви батальон се е състоял само от чернокожи. Закарали са ги от Англия в Нормандия през октомври 1944 година като част от Трета армия на генерал Патън. Сражавали са се в битката при Бълдж и в Южна Германия. Дори са освобождавали хора от лагерите на смъртта.
Дебора примига. Лагерите на смъртта.
Семейството й се беше преместило от Германия в Щатите през двадесетте години на двадесети век, в краткотрайния период на стабилност между гибелните условия на Версайския мирен договор, сложил край на Първата световна война, и депресията, довела до падането на Ваймарската република, изтласквайки националсоциалистите на гребена на събитията в Германия. Навремето дядо й е бил млад ерген, търсещ късмета си, и бе избрал Съединените щати, макар и без никаква представа какво ще донесе нацизмът по време на управлението на Хитлер. Баба й беше имигрирала от Полша в Бостън три години по-късно. На европейския хоризонт се задавало по-мрачно бъдеще, въпреки че мнозина бяха останали там. Дебора имаше роднини евреи и в Германия, и в Полша. Мнозина бяха станали жертва на нацистката „философия“ и не бяха доживели да видят края на войната. Тя ги познаваше само като млади, нищо неподозиращи лица от стари избелели фотографии, но не и по име — за неин срам, какъвто изведнъж изпита. Родителите й бяха преуспяващи хора с нетипична за евреите липса на интерес към миналото.