Маската на Атрей
- Автор: Хартли Эндрю Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Маската на Атрей». Краткое содержание книги:
— За коя рубрика пишеш?
— За кулинарната — тъжно се усмихна Тоня, — но това е минало. Напуснах и станах чистачка в музея „Хълма на друидите“.
— Защо?
— Ще стигна и дотам. Преди три месеца неочаквано ми се обади Томас Морис. Трябвало да ми каже нещо и нямал много време. Отидох при него. Той не беше добре със здравето. Беше прехвърлил осемдесетте и беше болен от рак на белите дробове, защото е пушил шестдесет години. Морис ми съобщи, че баща ми не е умрял в танка. Нападнали германците, както пишеше във военните доклади, но конвоят бил странен и не бил подходящо въоръжен за мисията. Това бяха думите му. Не знам какво имаше предвид, но същината беше, че задачата на конвоя била да брани един камион. Германците загинали до един, за да го опазят. Взводът на татко понесъл тежки загуби, но успял да унищожи вражеските танкове и да плени камиона непокътнат. Баща ми се качил пръв. Морис и още двама били с него, когато го отворили. Вътре имало сандък, маркиран с номер за транспортиране. Обадили се в щаба и им докладвали. Известно време останали на място, превързвали раните си и отдавали почит на загиналите си другари. Съвсем забравили за сандъка. Минали няколко часа и татко бил обзет от любопитство да види какво толкова бранели нацистите. Обявил, че ще го отвори да погледне. Някои от другите възразили, че трябва да изчака военната полиция, но той отвърнал, че е загубил приятели заради дървената кутия и има право да разбере защо са умрели. Взел кирката от танка, за да разбие сандъка. Морис и останалите стояли зад него и гледали. Отворил го точно когато пристигнали военните полицаи. Морис не видял много, само една голяма, издялана от дърво зелена фигура, наполовина жена, наполовина…
— Змия — каза Дебора. — Или дракон.
— Да. Два дни преди да ми се обади, Морис видял снимката й в рубриката „Оцелели“ във вестника, за който работех, и статия за новите експонати в музея „Хълма на друидите“.
— И ти си намери работа там, за да разбереш какво е видял баща ти.
— Донякъде. Но има и още. Онова, което татко е видял в сандъка, е довело до убийството му. Военните полицаи пристигнали и незабавно заповядали на войниците да се върнат в танковете. Командирът им, разбира се, бил млад бял офицер. Спомни́ си какви бяха отношенията между чернокожите и белите. На белите офицери не им харесвало равенството с черните военни. По време на обучението на бойните части, съставени от чернокожи, в Съединените щати се говорело, че всяка събота и неделя има най-малко един чернокож войник, убит от тълпи бели по време на градски отпуск. Често била замесена и военната полиция и ако самата тя не извършела убийство, както понякога ставало, никой не си правел труда да съди виновниците, независимо дали били военни или цивилни. Мнозина чернокожи мислели, че няма да доживеят истински сражения и едва след огромната загуба на танкови екипажи по време на десанта на 6 юни 1944 година, ги транспортирали във Франция, ако не за друго, то като доставчици и обслужващ персонал. Повечето бели командири продължавали да ги смятат за страхливци и негодни за военна служба — огорчено каза Тоня, — въпреки че белите, които работели близо до 761-ви танков батальон, ги хвалели за доблестта и решителността им по време на сражение. И макар че умирали в името на родината си, родината не искала да знае за тях.
Тя се облегна назад и пое дълбоко въздух, за да се успокои.
Дебора не каза нищо. Гледаше и слушаше, като се боеше да не наруши крехкото примирие.
— Свалили всичко от камиона — продължи след малко Тоня. — Сандъкът бил охраняван от онзи военен полицай. Морис не знаеше името му, но каза, че бил южняк и открито ругаел взвода, като го наричал „негърска сган“, която ще открадне всичко ценно от камиона. Когато попитали какво има вътре, той извадил оръжието си и отвърнал, че ще пръсне черепа на всеки, който се приближи до камиона. Танкистите се оттеглили в машините си, но баща ми се върнал. Две минути по-късно Морис чул изстрел и после още два. Военният полицай после обяснил, че един от германците още бил жив и застрелял баща ми. Всички знаели, че това е лъжа, но никой не възразил, защото щели да ги арестуват или да им се случи нещо по-лошо. Артилеристът на танка на Морис станал командир, а на неговото място назначили някакъв новобранец. Морис бил единственият оцелял от екипажа. Новият командир бил убит от мина три дни след инцидента с конвоя, а останалите постепенно измрели през годините. Морис се предаде на рака преди четири седмици.