Мистерията на изчезналия амулет
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712114
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Мистерията на изчезналия амулет». Краткое содержание книги:
– Отпратих те първия път. Втория път се опитах да те уговоря да се върнеш тук с мен, но ти отказа. И двете се отхвърлихме по веднъж. Няма да повторя същата грешка. А ти?
– Трябвало е да намериш сестра ми. Трябвало е да я спасиш.
– Нямаш представа колко ми се иска да бях я намерила. Нека вместо това да спася теб!
– Нямам нужда от спасяване.
– Ако работиш с Джерико Баронс, имаш.
– Какво знаеш за Баронс?
– Че няма и никога не е имало мъже Шийте зрящи, МакКайла. Това е дар по женска линия.
Присмях се.
– Дар? Той уби сестра ми и съсипа живота ми. Колкото до Баронс, какво е той тогава? Защото със сигурност може да вижда Фае и ми помага да ги убивам, което е повече, отколкото си направила ти.
– Това ли е всичко, което някой трябва да направи, за да спечели доверието ти, МакКайла? Да се бие до теб? Тогава да отидем да убиваме Фае още сега! Знаеш ли какво има в сърцето му? В ума му? Защо го прави? Какво преследва?
Не казах нищо, защото нямаше какво да отговоря. През повечето време не бях сигурна дори дали има сърце, а каквито и мисли да го занимаваха, той строго ги охраняваше.
– Така си и мислех. Той не ти казва нищо, нали?
– Той ми каза повече за това какво съм, отколкото ти.
– Не си ми дала възможност.
– Дадох ти две.
– Опитай отново, МакКайла! Готова съм да говоря. Готова ли си да слушаш?
– Ти знаеш ли какво е той? – притиснах я.
– Знам какво не е и това е всичко, което ми е нужно. Той не е един от нас. Ние сме чисти в сърцето, чисти в намеренията. Виждаш ли детелината? – Роуина посочи картина зад бюрото на голяма зелена детелина върху украсен със злато фон. – Погледни я! Знаеш ли защо се смята за късмет, и то по-дълго, отколкото някой може да си спомни?
Поклатих глава.
– Преди да бъде детелината на триединството на Свети Патрик, беше наша. Това е емблемата на нашия Орден. Това е символът на древните ни сестри, които я гравирали на вратите си и я рисували на знамена преди хилядолетия, когато се местели в ново село. Това бил техният начин да покажат на жителите му кои са и какво ще правят там. Когато хората виждали нашия знак, устройвали пиршество и празнували две седмици. Приветствали ни с дарове от най-добрата им храна, вино и мъже. Състезавали се в турнири, за да си лягат с нас – тя се плъзна към рисунката, грабвайки молив от бюрото. – Това изобщо не е детелина, а обет – добави и проследи линиите на двата долни листа отляво надясно с гумата. – Виждаш ли как тези два листа правят странична осмица, като хоризонтална лента на Мьобиус8? Това са кръстосани две букви S, а краищата им се срещат. Третият лист е изправено Р.
Значи затова детелината бе деформирана! Изправеният лист бе по-плосък от лявата страна, дръжката бе права.
– За повече от хиляда години са ни забравили, добавили са няколко заврънкулки, от време на време четвърти лист и сега смятат, че носи късмет – тя изсумтя. – Но ние не сме забравили. Ние никога не забравяме. Първото S е за „Виждам“9, второто е за „Служа“10, а Р – за „Закрилям“11. Самата детелина е символ на Ейре – велика Ирландия. Лентата на Мьобиус е нашият залог за вечна закрила. Ние сме Шийте зрящите и ние пазим човечеството. Закриляме го от Древните. Ние стоим между този свят и всички останали светове. Ние се борим със Смъртта в многото ù образи и сега, повече отвсякога, ние сме най-важните хора на тази земя.
Едва не се впуснах да пея възторжената и емоционална „Дани бой“12, а дори не знаех думите. Беше ме накарала да се чувствам част от нещо огромно. Беше ми дала тръпка, но аз я отхвърлих. Никога не съм била голям почитател на групите и е трудно да искаш да членуваш в клуб, който те е отхвърлил два пъти. Да, не забравям лесно и съм злопаметна. Щях да направя с нея това, което правех с всеки друг. Г.и.13 Мак Лейн. Щях да изпомпам от нея цялата информация, която ми бе нужна.. По-късно щях да взема дневника си на някое тихо място, да направя записки, да реша на кого да се доверя... така да се каже, или поне кого да включа за известно време.
– Предполагам, че имате колекция от истории и записи някъде? – попитах. Ако беше така, с радост бих ги погледнала.
Тя кимна.
– Имаме. Имаме повече информация за Фае, отколкото би могъл да събере един човек за дузина животи. Някои от нашите... да кажем, по-малко физически предразположени членове, бяха вербувани, за да ни вкарат в двайсет и първи век. Заеха се с тежката задача да прехвърлят всичко в електронни файлове. Нашата библиотека, въпреки че е огромна, се разпада по шевовете.
– Къде е тази библиотека?