Кучка

Джейми отблъсква ръката ми.

— По дяволите, Мили, върви и намери приятелките й и престани да се държиш като кучка.

— Тя и бездруго не е мой тип — казвам аз, изправям се и го поглеждам нацупено. — Твърде е бледа, твърде е космата, а и тези бабешки гащи! Не, не става за мен.

Погледите ни се срещат над главата й и сърцето ми слиза в корема. Нещо в очите му ми подсказва, че това е краят. Между мен и него е почти свършено.

Пресушавам бирата си и се понасям към дансинга. Кев танцува неистово и размахва широко ръце, все едно държи разпалена реч. Всичките му поклоннички са възприели този безопасен и превзет начин на танцуване, присъщ на момичетата от горните слоеве на средната класа, които още не вземат наркотици — ръцете във въздуха или увити около главите, затворени очи и глави, които тактуват с музиката. Безопасно. Лесно.

Проправям си път към средата на дансинга, като се възползвам максимално от блъсканицата, за да стискам задници, а след това да обвиня най-близкостоящия мъж. Беки ме забелязва и с танцова стъпка се приближава към мен, като размахва китка в такт с музиката. Изглежда абсолютно нелепо, все едно се възстановява от парализа.

— Как е Сюи? До… обре ли е?

Гласът й възприема темпото на музиката. Вглеждам се внимателно в лицето й. Очите й са съвършено черни и цялата долна половина от лицето й трепери, обаче стотинката ми пада едва когато забелязвам отзад дяволитото лице на Кев, което се хили безпаметно.

— Приятелката ти се направи на пълна глупачка — казвам. — Има нужда от нещо, което да я отрезви, при това бързо.

Протягам дланта си. Тя вирва брадичка и се прави, че не разбира.

— Кев каза веднага да ми го дадеш. Бодигардовете са те забелязали да отиваш до тоалетната преди малко и според него ще те претърсят. Ако разберат на колко си години, със сигурност ще извикат полицията.

В очите й се изписва страх.

— Не се паникьосвай, ще привлечеш вниманието към нас, просто ми го дай…

Тя практично ми го подхвърля. Аз бързам да се отдалеча, обзета от неспокойно вълнение и от добро предчувствие за предстоящата нощ. Приключих с този бар и с него.

Намирам я в тоалетната за инвалиди, повръща, наведена над мивката. Съдба.

В заведения винаги използвам мъжката тоалетна. Отчасти защото там рядко има опашка, но най-вече защото тоалетните са по-чисти. Момичетата са направо чудовища. Този път обаче предчувствах, че Кев може да опита да си върне стоката, затова се пъхнах в тоалетната за инвалиди. И я намерих там. Крехката малка Сюи — изповръща си червата. Направо си просеше някой да я изчука. Оставила е вратата открехната, затова се вмъквам вътре, заключвам и коленича до нея.

Освобождавам косата й от омазаното й лице, прибирам я някак на опашка и я пъхвам под блузата й. Тя се извръща към мен и ме поглежда с помътен и безпомощен поглед. Стаята се върти пред очите й. Кашля и изплюва дълга прозрачна слюнка, след това прави всички грозни гримаси, предхождащи повръщането. Навежда се още по-близо до мивката и няколко кичура падат в мръсотията, обаче изхвърля само противна слюнка. Това явно много я разстройва, защото започва да плаче, да плюе и да вие. Заставам зад нея и разтривам гърба й с пръсти с бавни кръгови движения — нежен и ласкав масаж, който мама е научила в Индия, обаче вместо да предизвика продуктивна емисия, действието ми й въздейства по противоположния начин и я успокоява. Кашлицата и плачът й утихват и раменете й се отпускат и привеждат. След това се обръща и ме поглежда в лицето. И аз правя онова, което ме молят очите й — дръпвам нагоре блузката й.