Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
— Да бяхте започнали с мраморните камъчета.
— Те изпълняват ролята на котлите — каза Силвърстейн.
— На котлите?
— Съвършена симулация са и те. Видите ли, кърмата на „Титаник“ е сочела към небето, неговите котли са се откъснали от гнездата си и са се затъркаляли през преградните стени към носа. Били са доста масивни — общо двайсет и девет на брой, както казват; някои от тях са имали диаметър към пет метра и дължина шест метра.
— Но вашите мраморни камъчета падат извън модела.
— Да, изчисленията ни сочат, че поне деветнайсет от котлите са разрушили всичко по пътя си към носа и са паднали на дъното отделно от корпуса.
— Откъде знаете със сигурност?
— Защото, ако падането им е било възпряно, то огромното изместване в баласта, причинено от тяхното търкулване от средата на кораба към предната му част, е щяло да потопи „Титаник“ право надолу с курс деветдесет градуса. Но от сведенията на очевидците, наблюдавали от спасителните лодки — а повечето от тях като никога съвпадат — сочат, че малко след като оглушителният тропот от бясното препускане на котлите заглъхнал, кърмата на кораба се върнала за малко към нормалното си положение и едва след това започнала да изчезва под водата. За мен този факт показва най-малкото, че „Титаник“ е избълвал котлите си и вече освободен от този лежащ върху него товар, се е изправил, за да стигне до седемдесет и осем градусовия наклон, за който споменах в началото.
— И котлите потвърждават тази теория.
— Безусловно. — Силвърстейн отново вдигна телефона. — Почвай, когато си готов, Оуен. — Докторът постави слушалката обратно на мястото й. — Оуен Дуган, моят асистент. Всеки момент той ще пусне модела във водата точно над лота, който виждате потопен в единия край на резервоара. Когато водата започне да нахлува през дупките, пробити стратегически в носа на модела, той ще почне да потъва откъм предната част. На определен ъгъл камъчетата ще се търкулнат към носа и една вратичка с пружина ще ги пропусне да паднат свободно.
Като по даден знак мраморните камъчета започнаха да падат към дъното на резервоара, последвани почти веднага от модела. Той се удари в дъното на близо четири метра от лота. Водолазът направи малък знак на дъното на резервоара и вдигна ръка, за да покаже с два пръста разстояние от два и половина сантиметра.
— Ето на, адмирале! Сто и десет спускания досега и моделът нито веднъж не удари дъното в радиус повече от десет сантиметра.
Сандекър се загледа продължително в модела, после се обърна към Силвърстейн.
— И тъй, къде да търсим?
— След няколко смайващи изчисления на отдела ни по физика — отвърна Силвърстейн, — тяхното най-твърдо предположение е на хиляда и двеста метра югоизточно от мястото, където „Сафо I“ е открила корнета, но все пак това е все още предположение.
— Защо сте сигурен, че хорната също не е потънала под ъгъл?
Силвърстейн го погледна с престорен израз на обида.
— Вие подценявате дарбата ми за безукорност, адмирале. Нашите изчисления тук ще бъдат невалидни без точната представа за пътя на корнета до морското дъно. В бордерата за разноските ще намерите включена и една разписка от заложната къща „Моу“ за два корнета. След поредица от опити в резервоара, ние ги занесохме на двеста морски мили от Кейп Хатерас и ги пуснахме във вода, дълбока близо четири хиляди метра. Мога да ви покажа диаграмите от нашия хидролокатор. И двата корнета паднаха на дъното с отклонение от петдесетина метра от вертикалната линия, прекарана от изходната им точка.
— Не исках да ви обидя — спокойно каза Сандекър. — Премалява ми, ако ми разрешите каламбура, като си помисля, че липсата ми на доверие ще ми струва каса шардоне „Робер Мондеви“ от 1984 година.
— От 1981 — ухили се Силвърстейн.
— Ако има нещо, което не понасям, то е глупак с добър вкус.
— Помислете си само колко прост би бил светът без нас.
Сандекър не отвърна нищо. Приближи се към прозореца и се загледа в керамичния модел на „Титаник“ в резервоара. Силвърстейн застана зад него.
— Пленяващ е този обект на проучване, дума да няма.
— Странно нещо има в „Титаник“ — каза тихо Сандекър. — Омагьоса ли те веднъж, не можеш да мислиш за друго.
— Но защо? Какво толкова има в него, та обсеби ли въображението, не го пуска?