Да извадим „Титаник“

34.

Дана Сийграм стоеше пред гардероба си, обзета от присъщото женско колебание с какво да се облече, когато на вратата на спалнята се почука.

— Дана? Готова ли си?

— Влез, Мари.

Мари Шелдън отвори вратата и надникна в стаята.

— Мили боже, душичке, та ти дори не си облечена!

Гласът на Мари излизаше дълбоко от гърлото й. Тя беше дребна, слаба жизнена жена с живи сини очи, малък вирнат нос и огромна изрусена коса, оформена на рошави кичури. Мари щеше да е много предизвикателна, ако не беше квадратната й челюст.

— Всяка сутрин съм на тоя хал — сприхаво каза Дана. — Де да можех да бъда по-организирана и да си подреждам нещата от вечерта, а аз винаги оставям всичко за последния момент.

Мари се приближи до нея.

— Какво ще кажеш за синята пола?

Дана изхлузи полата от закачалката, после я захвърли на килима.

— По дяволите! Дадох подходящата към нея блуза на химическо чистене.

— Внимавай, защото още малко и от устата ти ще почне да излиза пяна.

— Не мога да се въздържам. Напоследък като че ли нищо не върви както трябва.

— Искаш да кажеш, откакто се раздели със съпруга си.

— Последното нещо, от което имам нужда, е конско.

— Успокой се, миличка… Ако искаш да си излееш на някого гнева, застани пред огледало.

Дана се изправи, напрегната като кукла, чиито пружини са навити докрай. Мари видя как сълзите й напират от повишена емоционална възбуда и би стратегически отбой.

— Отпусни се. Не бързай. Аз ще сляза долу да загрея колата.

Дана изчака, докато стъпките на Мари заглъхнаха, после влезе в банята и погълна две капсули либриум. Щом успокоителното средство започна да действа, тя спокойно облече тюркоазна ленена рокля, оправи косата си, нахлузи ниски обувки и тръгна надолу.

По пътя за щаба на НЮМА Дана изглеждаше весела и бодра и си тактуваше с крак в ритъма на музиката от радиото на колата.