Да извадим „Титаник“

— Кажете ми, лейтенант, следите ли експедицията „По течението Лорелай“?

— Не с подробности. Просто преглеждам доклада и го препращам на вашето внимание.

— Жалко — рече високомерно Превлов. — Помислете си само, лейтенант, подводница, която е в състояние да измине хиляда и петстотин морски мили по дъното на океана, без нито веднъж да излезе на повърхността в продължение на близо два месеца. Нямаше да е лошо, ако съветските учени имаха половината от такова въображение.

— Откровено казано, господин капитан, аз намирам доклада за доста отегчителен.

— Отегчителен ли, как не! Ако го бяхте изучил в някой от редките ви моменти на добросъвестно посвещение, щяхте да откриете странно отклонение от уговорения курс на експедицията в последните дни.

— Пропуснал съм да забележа скрит смисъл в обичайна промяна на курса.

— Интелигентният човек търси скрит смисъл във всяко нещо, Марганин.

На място смъмреният Марганин погледна притеснен часовника си и отмести поглед към мъжката тоалетна.

— Мисля, че трябва да проучим какво толкова интересно са открили американците край нюфаундлендските Гранд Банкс — продължи Превлов. — От случая в Нова земя искам да проуча внимателно всяка подводна операция, предприета от НЮМА през последните шест месеца. Интуицията ми подсказва, че американците са намислили нещо, което предвещава опасност за майка Русия. — Превлов направи знак на минаващ сервитьор и му посочи празната си чаша. Облегна се назад и въздъхна. — Нещата никога не са такива, каквито изглеждат, нали? Ние изпадаме в особено и объркано положение, когато си дадем сметка, че всяка запетайка, всеки период върху късче хартия може да съдържа жизненоважен план на някаква изключителна тайна. Това поне е най-малкото очевидно упътване, което съдържа отговорите.

Сервитьорът дойде с коняка за Превлов и той пресуши чашата, задържайки за миг питието в устата си, преди да го погълне наведнъж.

— Ще ме извините ли за момент, капитане?

Превлов го погледна и Марганин кимна към тоалетната.

— Разбира се.

Марганин влезе в облицованата с плочки и с висок таван тоалетна и застана пред писоара. Не беше сам. Изпод вратата на една от клетките с тоалетни чинии се виждаха до глезените чифт крака с панталони. Той остана на мястото си, без да бърза, докато не чу да се пуска вода от казанчето. Тогава отиде до мивката и започна бавно да мие ръцете си, наблюдавайки в огледалото как същият дебел мъж от пейката в парка закопча колана си и се приближи до него.

— Извинете, моряко — заговори го дебелият мъж. — Това изпадна от вас на пода. — Той подаде на Марганин малък плик.

Марганин го взе, без да се колебае и го пъхна в джоба на куртката си.

— О, колко съм небрежен. Благодаря ви.

Дебелият мъж се наведе над мивката, когато Марганин се обърна за кърпата.