Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Друг вятърен демон се спусна към него, но този път Джардир беше готов. Отдавна беше научил урока, че вятърните демони нападат, протегнали дългите, закривени нокти на сгъвките на крилата им. С тях можеха да отсекат главата на човек, след което да разперят крила и да се издигнат нагоре, отнасяйки тялото на жертвата си.
Зареден с магия, Джардир се движеше невъзможно бързо; той сграбчи костта на крилото на демона точно зад първия нокът. Извъртя се, като го увлече със себе си, и се хвърли напред, запращайки го на земята с цялата си сила. Изтрещяха кости, демонът изпищя и се сгърчи в агония. Джардир го довърши бързо.
Когато надигна глава, видя, че пар’чинът бе убил петима от полските демони, но останалите, поне три пъти повече, го бяха обградили от всички страни.
И въпреки това той като че ли не се намираше в опасност. Един демон скочи върху него и той се разтвори в мъгла. Алагаят прелетя през нея, стовари се върху един от другарите си и двамата се озоваха на земята, оплели зъби и нокти.
Миг по-късно Арлен се материализира зад друг от зверовете, хвана го под предните лапи и сключи ръцете си зад тила му в хватка от шарусахк. Чу се звучно изхрущяване и в този момент друг демон се хвърли върху него. Пар’чинът отново се разтвори в мъгла и се появи на няколко крачки встрани, до друг демон, когото изрита в корема. Ударните защити на петите му проблеснаха и изхвърлиха алагая на няколко метра във въздуха.
Джардир беше най-великият жив майстор на шарусахк, но дори той едва бе успял да издържи срещу бойната техника на пар’чина. Срещу алагаите, с техните мощни тела и мънички мозъци, тя беше разрушителна.
— Мамиш, пар’чине! — извика Джардир. — Новите ти сили са те направили небрежен!
Синът на Джеф тъкмо беше сграбчил с две ръце челюстта на един алагай и я разчекваше. Демонът изпищя пронизително и се загърчи като обезумял, но не успя да се измъкне. Арлен погледна към Джардир и забеляза веселието в аурата му.
— И това ми го казва мъжът, който се крие зад защитното поле на Короната си. Като си починеш, ела да ми покажеш как се прави.
Джардир се засмя и разгърна робата си. Тялото на пар’чина беше слабо и възлесто като въже, пълна противоположност на обемистите мускули на Джардир, върху които Иневера бе изрисувала с нож своята картина. Той ограничи защитното поле на короната и се затича към мелето. Един полски демон се хвърли върху него, но красиянецът улови предните му крака и ги счупи с лекота. Хвърли го на земята, засили се със завъртане и изрита следващия демон в основата на черепа. Ударните защити върху петата му бяха достатъчни, за да пречупят гръбнака на чудовището и да го убият на място.
Останалите демони, чието лакомо настървение бе преминало в предпазлива агресия след битката им с пар’чина, го наобиколиха, като издаваха ниско, заплашително ръмжене. Джардир погледна към Арлен, който отстъпи назад, за да наблюдава. Защитите му за забрана сияеха ярко и Джардир можеше да види периферията на защитното поле, което формираха. То се простираше на няколко метра във всички посоки около пар’чина, като невидим мехур от непробиваемо стъкло.
Собствените му воини бяха готови да нарекат пар’чина Избавител в онази нощ в Лабиринта. Тогава Джардир си бе помислил, че причината за това бе единствено Копието на Каджи, но по всичко личеше, че пар’чинът бе предопределен за могъщество. Това беше иневера.
Което обаче не означаваше, че е Шар’Дама Ка. Пар’чинът се бе огънал на последната стъпка към могъществото, като бе отказал да поведе народа си. Имаше още много да учи.
— Наблюдавай, пар’чине — каза Джардир и изтанцува няколко стъпки, преди да заеме една от основните пози в дама шарусахк.
Вдъхна дълбоко, като попиваше всичко, което го заобикаляше, всичките си мисли и емоции, прегърна ги и ги остави да потънат надълбоко. Погледна към демоните със спокойствие и съсредоточеност, готов да действа на мига.
Свали гарда си, като се престори на разсеян, и алагаите захапаха стръвта. Кръгът около него изригна и всички полски демони се нахвърлиха едновременно върху него с прецизността на блъскащи се стражи.
Джардир не помръдваше краката си, а само се огъваше в кръста, гъвкав като палмов клон, докато избягваше атаките и отвръщаше да ударите. Рядко използваше нещо друго, освен ръцете си, за да пренасочи някой зъб или нокът, да отблъсне настрани главата или крайника на някой полски демон, достатъчно, за да им попречи да го докоснат. Съществата падаха по земята замаяни, но невредими.