Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Това е само началото, Ахман. Трябва да научиш още много неща, преди да сме готови да се изправим срещу мисловните демони.
— Не ми доверяваш Копието на Каджи, но споделяш тайните на магията си?
— Шарак Ка стои преди всичко — каза Арлен. — Ти ме научи да воювам. Редно е аз да те науча да използваш магията си. Основните неща всъщност. Копието е патерица, на която разчиташ твърде дълго. — Той му намигна. — Само не си мисли, че ще те науча на всичките ми номера.
Двамата прекараха така още няколко минути, като пар’чинът внимателно му показваше как да извлича енергия.
— Сега я дръж здраво — каза пар’чинът и извади малко сгъваемо ножче от джоба си.
Отвори го, подхвърли го във въздуха, за да го улови за острието, и го подаде с дръжката напред на Джардир.
Красиянецът го пое с любопитство. Ножът дори не беше защитен.
— И какво да правя с него?
— Порежи се — каза пар’чинът.
Джардир го изгледа, после сви рамене и се подчини. Острието бе наточено и с лекота разряза плътта му. Той видя кръвта в раната, но магията, която бе погълнал, вече се беше задействала. Кожата зарасна още преди да е започнал да кърви.
Пар’чинът поклати глава.
— Още веднъж. Но този път дръж енергията под контрол. Толкова здраво, че раната да остане отворена.
Джардир изсумтя и отново се поряза. Раната започна да се затваря, но Джардир вля енергия от плътта си към Короната и изцеляването спря.
— Изцеляването върши отлична работа, когато костите ти са на мястото си и имаш енергия в излишък — каза пар’чинът, — но ако не внимаваш, може да се излекуваш накриво или да изгубиш енергия, която ще ти е нужна. Сега пусни само капчица от нея, но я насочи към точното място.
Джардир изпусна контролирана струйка енергия и видя как раната се затвори така, сякаш никога не беше съществувала.
— Добре — каза пар’чинът, — но можеше да стане и с по-малко. Сега се порежи два пъти. Изцели едната рана, но не и другата.
Хванал здраво енергията си, Джардир поряза едната си ръка, а после и другата. Затвори очи, вдиша дълбоко и изпусна частичка от енергията, която бе използвал преди, и с усилие на волята я насочи към лявата си ръка. Усети гъделичкането по крайника и отвори очи, за да види как разрезът бавно заздравява, а другият все още кърви.
Отнякъде се дочу воят на полски демони. Джардир погледна натам, но алагаите все още се намираха твърде далеч.
— Извлечи сила от тази посока — каза пар’чинът. — Поеми я през очите.
Джардир се подчини и установи, че макар съществата да бяха далеч, той можеше да ги види как тичат бързо към мястото, където се намираха те двамата.
— Как? — попита той.
— Всички живи същества оставят своя отпечатък върху обкръжаващата ги магия — обясни пар’чинът, — който се разлива настрани като капчица боя във вода. Можеш да разчетеш струйките, да видиш отвъд предела на собственото си зрение.
Джардир присви очи, като изучаваше приближаващите се демони. Бяха поне двайсетина. Дългите им възлести крайници и къси торсове сияеха от енергия.
— Много са, пар’чине — каза красиянецът. — Сигурен ли си, че не искаш да ми върнеш Копието?
Той погледна към небето. Над главите им бяха започнали да кръжат и въздушни демони, привлечени от сиянието на енергията им. Джардир посегна да извади защитното си наметало, но пар’чинът, естествено, беше взел и него.
Синът на Джеф поклати глава.
— Ако не можем да ги победим само с гайсахк, значи, нямаме работа в Анокх Слънце.
Джардир го изгледа с любопитство. Значението на думата беше пределно ясно, комбинация от красиянската гай, която означаваше „демон“, и сахк, със значение „невъоръжен“, но той не я беше чувал досега.
— Шарусахк е бил създаден, за да могат мъжете да се избиват един друг. — Пар’чинът вдигна защитения си юмрук. — Наложи се да го променя малко, за да може защитите да поразяват както трябва.
Джардир скръсти свитите си в юмруци ръце на гърдите и леко се поклони — традиционният поклон на ученик по шарусахк пред учителя му. Макар да го изпълни перфектно, той се погрижи пар’чинът да долови ясно сарказма в аурата му.
Красиянецът махна с ръка към бързо приближаващите се полски демони.
— С нетърпение очаквам първия си урок, пар’чине.
Арлен присви очи, но устните му потрепнаха в усмивка. Лицето му се разми за миг и дрехите му паднаха на земята, оставяйки го единствено по кафяво бидо. Джардир за пръв път видя ясно в какво се беше превърнал приятелят му. Защитеният, както го наричаха северняците.