Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Донесе се тропот на галопиращи копита и пар’чинът с усмивка се обърна, за да види своята дживах ка, която препускаше бясно под разсветляващото се небе. Тя яздеше на голо огромна кобила и водеше след себе си четири също толкова грамадни коня. Сияещите им от магията копита буквално изяждаха разстоянието със скорост два пъти по-голяма от тази на красиянски бегач.
— Имам си свое собствено слънце, Ахман — каза пар’чинът. — Взема ли си второ, направо си прося изгарянето.
Той посочи към Джардир, докато се отдалечаваше, за да посрещне съпругата си.
— Ти вече си имаш достатъчно слънце, за да превърнеш зелените земи в поредната пустиня. Помисли върху това.
Рена скочи от коня и Арлен я подхвана във въздуха, като отвърна на целувката ѝ. Съсредоточи се и задейства защитите за тишина на раменете си. Джардир щеше да види магическите потоци и да разбере, че заглушават думите си, но едва ли щеше да каже нещо. Мъжът имаше пълното право да поговори насаме с жена си.
— Всичко наред ли е в Хралупата? — попита Арлен.
Рена също видя магията и отговори, заровила лице в гърдите му, за да скрие движението на устните си.
— Колкото можеше да се очаква. Дано си прав, че луната ще е ярка, защото те няма да издържат още дълго, особено когато ни няма.
— Довери ми се, Рен — отвърна Арлен.
Рена кимна към него с брадичката си, но той разбра, че всъщност сочеше Джардир.
— Каза ли му вече?
Арлен поклати глава.
— Чаках те да се върнеш. Ще му кажа, щом изгрее слънцето.
— Може и да съжаляваш, че вече си му върнал Копието — рече Рена.
Арлен сви рамене и ѝ се усмихна.
— Това не е Домин Шарум с неговите правила за честна борба. Ако нещата се объркат, мога да разчитам на Рена Бейлс, нали?
Рена го целуна.
— Винаги.
Джардир се извърна настрани, за да осигури уединение на пар’чина и неговата дживах. Пристигането ѝ с конете означаваше, че скоро щяха да поемат на път към срещата с князете алагаи, и Джардир потръпваше от нетърпение, но същевременно се чувстваше и разочарован. Сами, двамата с пар’чина бяха намерили хармония помежду си. Присъствието на непредсказуемата дживах ка можеше да разстрои крехкия баланс.
Слънцето най-после се появи на хоризонта и Джардир си пое дълбоко дъх, след което потъна в сутрешната си медитация, а телата на алагаите започнаха да пушат и накрая пламнаха. Еверам винаги възстановяваше баланса. Не биваше да губи вяра в иневера.
Когато пламъците угаснаха, те отведоха конете в конюшнята до скритата кула. Отблизо животните бяха огромни, с размера на камили. Дивите мустанги, които препускаха из зелените земи, бяха насъбрали огромна мощ в нощните си битки с алагаите. Неговите шаруми бяха успели да уловят и опитомят стотици от тях, но тези екземпляри бяха наистина великолепни.
Черният жребец, който тикаше муцуната си в ръката на пар’чина, можеше да е единствено прочутият му кон Здрачен танцьор; тялото му беше покрито със защитена броня, а главата му беше украсена с чифт метални рога, които можеха да прободат каменен демон. Пъстрата кобила на неговата дживах имаше почти неговите размери и защитите бяха изрисувани върху петната и изрязани в копитата ѝ. През корема ѝ беше препасан обикновен кожен колан, който помагаше на ездачката да се задържи по-лесно на гърба ѝ.
Имаше още два жребеца и една кобила, в чиито копита също бяха изрязани защити и носеха защитени седла. Могъщи зверове — чудно как Здрачен танцьор успяваше да ги държи в строй. Те тропаха по земята с копитата си и пръхтяха, но го последваха до конюшнята.
— Защо са ни пет коня, след като сме само трима? — попита Джардир. — Кого друг си поканил да участва в нашето свещено пътешествие, пар’чине? Твърдиш, че имаш нужда от помощта ми, но криеш плановете си от мен.
— Планът беше да тръгнем само тримата, Ахман, но се натъкнах на препятствие. Надявам се, че ще ми помогнеш да го премина.
Джардир го изгледа заинтригувано. Пар’чинът въздъхна и кимна към задната част на конюшнята.
— Ела с мен.
Той вдигна един стар килим от пода, като изсипа маскировката му от пръст и сено. Оттам се показа метален пръстен, закован върху капак. Арлен вдигна капака и се спусна в тъмното помещение, което се намираше отдолу. Джардир го последва предпазливо, долавяйки присъствието на пар’чиновата дживах зад гърба си. Красиянецът не се страхуваше от нея, но аурата ѝ му подсказа, че притежава голяма сила. Достатъчна, за да осигури значително предимство на пар’чина, ако се стигне до размяна на удари.