Трескави сънища

— Колко жалко – изпуснали сме Ежегодния фестивал на гайдарите – каза той.

Д’Агоста му хвърли поглед крадешком. Като се има предвид колко тежко бе понесъл шока от убийството на съпругата си, агентът бе приел новината за Констанс Грийн – която Хейуърд им бе съобщила вчера – със забележително малко емоции. Независимо от колко отдавна Д’Агоста познаваше Пендъргаст, излизаше, че не го познава истински. Нямаше начин да не го е грижа за Констанс – а изглеждаше напълно безразличен към факта, че тя сега е арестувана и обвинена в детеубийство.

Пендъргаст излезе от будката и прекоси поляната към реката, спирайки пред останките на водозащитната преграда, сега напълно под водата.

— В началото на деветнайсети век търговският квартал е бил на две или три преки оттук – каза той, посочвайки към размътената вода. – А сега това принадлежи на реката.

Той поведе обратно по булеварда и Камърс авеню, зави наляво по Корт стрийт и надясно по Ачафалайя.

— По времето, когато д-р Торгенсон е бил принуден да се премести в последното си жилище – каза той, – Сейнт Мичъл бил станал Уест Батон Руж. По онова време този квартал представлявал западнала работническа общност, населяваща пространството между железопътната гара и пристанището за фериботи.

Той зави по друга улица; консултира се отново с картата; отмина малко по-нататък и спря.

— Настина смятам – провлачи той, – че сме пристигнали.

Бяха спрели до малък търговски мини-мол. Три сгради стояха една до друга: „МакДоналдс“, магазин за мобилни телефони и една ниска, ярко боядисана постройка, наречена „Папис донат хоул“ – местна верига закусвални, която Д’Агоста беше виждал някъде. Пред „Папис донат хоул“ се виждаха паркирани два автомобила, а гишето на „МакДоналдс“ на отбивката за коли въртеше оживена търговия.

— Това ли е? – възкликна той.

Пендъргаст кимна, посочвайки магазина за клетъчни телефони.

— Това е точното местоположение на бараката на Торгенсон.

Д’Агоста изгледа една по една сградите. Настроението му, което беше започнало да се повишава по време на кратката разходка, отново спадна.

— Точно както каза Бласт – промърмори той. – Напълно безнадеждно.

Пендъргаст пъхна ръце в джобовете си и се насочи към мини-мола. Надникна във всяка сграда поред. Д’Агоста, който не можа да събере енергията да го последва, само стоеше на съседния паркинг и гледаше. След пет минути агентът се върна. Без да каже нищо, той бавно плъзна поглед по хоризонта, завъртайки се почти незабележимо, докато внимателно изследваше всичко в радиус от триста и шейсет градуса. После го направи отново, този път като спря на половината от разглеждането.

— Погледни онази сграда, Винсънт – рече той.

Д’Агоста последва жеста с очи към Посетителския център, който бяха отминали в началото на обиколката си.