Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Като редник Хил е ранен през Първата световна война. Говори свободно руски и немски и е назначен в МИ–5. При изпълнение на разузнавателна операция се представя за българин, за да може да проникне в лагер на интернирани на Балканите. По-късно като пилот от Кралските военновъздушни сили транспортира АГЕНТИ зад вражеските линии. През август 1914 г. е изпратен в Русия като офицер за свръзка с руската армия. Събира и разузнавателни сведения за движението на германските войски. Получава оперативния псевдоним IK8.
През есента на 1917 г. Хил е прехвърлен в МИ–6 и е изпратен в Петроград (преди това Санкт Петербург), за да събира разузнавателна информация за хода на Октомврийската революция. Там установява контакт с болшевиките и за известно време става съветник по въздухоплаването на революционния лидер Лев Троцки. Приблизително по това време Хил има грижата да изпълни своята мисия: тайно да изнесе от Москва в Букурещ скъпоценностите на царското семейство Романови и валутния резерв. Той успява да изпълни тази задача, но загубва контакта с болшевиките.
През април 1918 г. МИ–6 отново изпитва нужда от разузнавателни сведения за Русия и изпраща доброволец — капитан Сидни Райли от Кралския военновъздушен корпус. Райли и Хил изработват сложен план за антиболшевишка кампания. През август 1918 г. и двамата минават в нелегалност, преследвани от болшевиките. Според някои разкази успяват да избягат през Балтийско море в Швеция, а от там — с кораб за Шотландия. Сър РОБЪРТ БРУС ЛОКХАРТ — британски дипломат и агент, който познава и Райли, и Хил, пише за Хил: „Той бе също толкова смел, колкото и Райли.“
Хил е изпратен по-късно в Южна Русия, за да се опита, макар и напразно, да координира белогвардейските разузнавателни организации по време на Гражданската война в Русия. През Втората световна война Хил преподава саботаж на вербувани от МИ–6 кадри. По-късно е изпратен в Москва като представител на Управлението за специални операции (УСО) и офицер за свръзка с НКВД.
Хилънкотър, Роскоу
Първият ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (от 1 май 1947 до 7 октомври 1950 г.).
Завършва Военноморската академия и е изпратен като помощник военноморски АТАШЕ в американското посолство в Париж от 1933 до 1935 г. и отново от 1938 до 1940 г. През пролетта на 1940 г. Франция е окупирана. Съединените щати признават правителството във Виши. Президентът Рузвелт назначава Уилям Лий — бивш военноморски офицер, за посланик. Хилънкотър остава аташе и прави добро впечатление на Лий, когото много ценят като доверен военен съветник президентите Рузвелт и Труман.
Като висш офицер Хилънкотър е помощник-командир на бойния кораб Уест Вирджиния по време на нападението над ПЪРЛ ХАРБЪР на 7 декември 1941 г. През септември 1942 г. той поема командването на Разузнавателния център за района на Тихия океан (РЦРТО) в Пърл Харбър. Той сменя капитан ДЖОУЗЕФ РОШФОРТ — най-добрия декодировчик на военноморския флот, който все още направлява операциите на подразделенията на военноморското РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ за района на Тихия океан. Хилънкотър укрепва новата организация, която включва РАДИОЦЕНТЪРА НА ТИХООКЕАНСКИЯ ФЛОТ на Рошфорт. Хилънкотър е изтеглен от РЦРТО в началото на 1943 г.
Той командва боен кораб танкер през 1943–1944 г., а през ноември 1945 г. е назначен за командващ бойния кораб Мисури — един от най-престижните командни постове във флота. Хилънкотър е издигнат в звание контраадмирал през ноември 1946 г. и отново е военноморски аташе в американското посолство в Париж. Президентът Труман го отзовава и го назначава за директор на ГРУПАТА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, организация — предшественик на ЦРУ.
На 1 май 1947 г. оглавява Централното разузнаване, а малко по-късно — току-що създаденото Централно разузнавателно управление.
Новата служба, комплектувана от ветерани на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, все още търси своето място, когато Хилънкотър поема ръководството. Скоро са получени и първите задачи. Хилънкотър е запитан какво може да направи ЦРУ, за да не допусне победа на италианските комунисти в предстоящите избори, насрочени за април 1948 г. Предадено му е, че СЪВЕТЪТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ му дава доста широки пълномощия. И той започва да действа. Нарежда да бъдат подкрепени материално прозападните кандидати, като така той провежда първото АКТИВНО МЕРОПРИЯТИЕ на ЦРУ.
По време на ръководството му ЦРУ изживява и първата сериозна криза. Президентът Труман и други високопоставени държавни служители са изненадани и потресени, когато на 25 юни 1950 г. севернокорейски войски пресичат границата с Южна Корея. В интервю за Ню Йорк таймс, публикувано на следващия ден — 26 юни, Хилънкотър настоява, че ЦРУ е знаело, че „в Корея има условия за нападение през тази или следващата седмица“. Усложнението идва от това, че Труман е бил предупреден, но е пренебрегнал информацията. В действителност ЦРУ е знаело за струпване на войски край границата, но не е разполагало с разузнавателна информация за намеренията на Северна Корея.