Отписаният

Трябваше да знае цялата информация служебно.

— Днес шестата — отговорих.

— По-конкретно, какви хора са? — Главният се усмихна едва забележимо. Явно ни съчувстваше.

— Шест човека! — изрече възмутено вътрешният министър.

Това можеше да означава само едно: и още не сте ги отстранили?

На устата ми беше да кажа, че тъкмо МВР отговаря на първо място за разкриваемостта на убийствата, и да напомня, ако не знае, че в моята група работят и негови сътрудници начело с Грязнов. Именно Грязнов сега мизерства на барнаулската гара.

— Пръв бе убит банкерът Салуцки — започнах спокойно аз. — После прессекретарят на вицепремиера, после полевият командир на чеченските сепаратисти, после украинският националист Меланчук…

— Тези си го заслужаваха — кимна вътрешният министър. — Меланчук агитираше и събираше доброволци за Чечня.

Както го гледах, и се запънах. Ето ти новост. Не съм обърнал внимание… Пак Чечня!

— После по същия начин е убит телохранителят на премиер-министъра на Турция — обадих се аз. — Може да е случайност.

— Тук мога да подскажа — прекъсна ме шефът на сигурността. — Това е доверено лице на премиера, най-близкият му помощник. Между другото, миналата есен идва в Чечня. После натам потекоха пари и оръжие.

— С една дума, оформя се някаква закономерност? — рече главният.

Министрите се спогледаха, заместниците им наведоха очи.

— Да не искате да кажете, че нашите помощници, които падат по същия начин убити, могат да се поставят наравно с тия деятели? — попита ръководителят на Министерството на вътрешните работи и кой знае защо се обърна към мен.

— Съвсем не твърдим подобно нещо — отговори вместо мен Костя. — Засега можем само да констатираме фактите.

Почувствах, че някъде по високото нещо започна да се сгъстява и оформя. Наистина, какво общо има между убития банкер, двамата помощници на министри и убитите от същата ръка или по същия начин? Ако започнеш да се ровиш, като нищо може да си изкопаеш собствения гроб или гроба на кариерата си.

— Какво знаете за убиеца? — попита министърът на вътрешните работи, като прекъсна продължилото мълчание.

— Фоторобот — казах и кой знае защо извадих едно копие от куфарчето си.

Веднага го грабнаха от ръцете ми и листът тръгна по редиците. Сякаш са могли да видят това лице така, както си седят в министерствата.

Празно любопитство, нищо повече…

— Та аз го познавам! — изведнъж възкликна министърът на отбраната, който до този момент мълчеше. — Само не мога да си спомня откъде. Не ми ли вярвате? Съвсем скоро го видях! Казахте — той се обърна към мен, — че ваш колега сега е в Барнаул със снимката на предполагаемия килър и не може да излети…

— Не може да отпътува — уточни министърът на вътрешните работи. — Разпореди се да го качат на изтребител. И право тук!

Всички започнаха да се усмихват. Ех, че го каза. Сега ще стане ясно, че няма гориво, резервни части, че финансите са недостатъчни.