Отписаният

Пак ще се говори за ръста на престъпността и недостига на пари за борба с нея. Че петдесет процента от икономиката ни вече е сенчеста. Че става жестоко преразпределение на собствеността. Оттук и убийствата на партньори, не поделили милиони долари в различни сфери на икономиката. Всички ще доказват горещо, че уж липсата на финанси им връзва ръцете. Мисля, че за тази цел не е нужно да си министър, но никога няма да го кажа. Не е там работата!

Просто могъщата социалистическа икономика, която получихме в наследство, не съответства на пазарните отношения.

И докато това е така, ще възникват противоречия и абсурди, с други думи — няма да се свърши мътната вода, в която обичат да ловят риба всички, които не ги мързи. Но можеш ли да го обясниш? Също като случая с жена ми. Тя се интересува само имало ли е или не? И колко пъти? Така се вълнуват и министрите. Ще дадат, или няма да дадат? А пък ако дадат, колко?

— Първи сме — пошушна ми Костя.

Ами да. Толкова заместници и помощници. И всичките развълнувани. Някой ще е дал лиценз за застрелването им. Няма друго обяснение. Но се пита за какво? Те не отговарят за нищо. Само внасят документите за подпис. Стоят в сянката на могъщите си босове. Но първи поставиха въпроса за собствената си безопасност. Или не съм разбрал нещо? Или нещо не знам?

— Искам да ви представя — започна главният прокурор, откривайки съвещанието — моя заместник Константин Дмитриевич Меркулов, който курира следствието и разследването на известното ви дело за поръчковите убийства, а също и старши следователя по особено важни дела Александър Борисович Турецки. Той възглавява оперативно-следствената група, която се занимава с разследването на същите дела.

Ние се надигнахме от местата си, поклонихме се леко и седнахме, като дадохме възможност на присъстващите да гадаят кой кой е.

— Сигурно не знаете още — продължи главният прокурор, загледан в Костя, — че докато подготвяхме това съвещание, дойде съобщение за убийството на референта на руския министър на горивата. Станало е край дома му, когато се е качвал в колата си. Куршумът е попаднал под основата на черепа.

— Не трябваше ли да отидем на местопроизшествието? — попита Костя.

Присъстващите ни гледаха осъдително, сякаш сме участвали в организирането на убийството.

— Замина бригада следователи от ФСС и Московска градска прокуратура, те ще ни запознаят с резултатите от огледа… — ни осведоми главният в скоропоговорка, като кой знае защо се стараеше да не гледа директора на службата за сигурност. Оня кимна мълчаливо.

— Безобразие! — обади се министърът на вътрешните работи и очилата му святкаха към нас. — Толкова време убиха…

— Искахте да кажете: толкова хора убиха — поправи го меко Костя и ми стисна ръката. Значи стой мирно, като не те закачат.

— А какво всъщност ви пречи да намерите убиеца? Или са няколко? — попита вътрешният министър.