Отписаният

— Не е тази думата — казах аз. — По-добре аз да бях отишъл. Сега къде да го търся?

И точно тогава телефонът звънна, явно междуградски разговор. Спогледахме се. Мисля, вече казах, че между мен и Слава се установи телепатична връзка, използваме я, когато нямаме пари за междуградски разговори. Значи Слава Грязнов не е пропил всичко. Оставил си е за едно обаждане, като последния патрон за себе си.

Дръпнах слушалката. Ами ако не е той? Но днес, в сухото слънчево време, толкова нетипично за средата на ноември, телепатичният сигнал бе изключително силен. Не бях сбъркал.

— Къде се губиш? — викнах нетърпеливо. — Докладвай. Само по същество.

— Здрасти, Сашка! — до мен долетя неповторимият му хрипкав глас като след хубав махмурлук.

— Как върви работата?

— Върви при теб, при нас пълзи — отвърнах. — Намери ли нещо?

— Наложи се да пообиколя. Семейството му се преместило при майката на жена му, на сто и четирийсет километра оттук. Но намерих отпечатъци. Заснех няколко на дактилоскопична лента, ще донеса и няколко натурални. От бръснача, от огледалото… Чуваш ли?

Прекрасно! Спогледахме се с Костя. Не отиваме с празни ръце. Засега нямаме окончателен резултат. Но сме на път. В някоя графа на статистическия отчет шефовете ще сложат чавка. Това означава, че ще ни оставят на мира, ще имаме още малко време. Седмица-две. А през това време нашият убиец, ако не е свършил патроните, ще оправи още един-двама клиенти. Макар да е възможно те да си го заслужават.

— Кога пристигаш? — извиках в слушалката.

— Нямам пари за билет! — изръси той. — Трето денонощие живея на гарата. Храня се с подаяния.

Повярвах, но разбрах, че е пропил всичко.

— Изобщо не е това, което си мислиш. — Слава възрази горещо, след като отгатна мислите ми. — Наложи се да изкупувам предмети с отпечатъците на Прохоров. Изпрати поне нещо с телеграфен запис. Барнаул, централна поща, до поискване. Край, свършвам. — И затвори.

Погледнах към Костя.

— Константин Дмитриевич, кога ще свърши това? Нашите сътрудници са принудени самоотвержено да гладуват, да харчат за представителни разходи парите, които им се полагат за хранене, път и хотел.

— Защо, да не е поръчвал угощения с роднините на Прохоров? — измърмори Костя.

— Помисли! В Барнаул Слава живее от подаяния! И спи на гарата заедно с бездомниците — възкликнах аз.

Ирина изохка и затули с длан устата си.

— И Володя гладува в гостоприемната Украйна, защото ние, неговите началници, не сме се избавили от останките на развития социализъм — че може за всичко да се разчита на ентусиазма на широките маси! Този ентусиазъм свърши, така да знаете. Чудесно сте информиран по какъв начин се сдобих с ония петстотин долара, за да се разплатим с украинските фашисти за куршума, поразил помощника на техния вожд!

За малко да се издам. Ирина пак ахна, но вече не затули устата си.