Гаснещ зрак [bg]

— Обичам език — каза и облиза пръсти, после кривна глава. — Но все пак предпочитам истинска мръвка.

Ерелан го погледна намръщено.

— Нямаш ли други дрехи?

— Имам… няколко парцала — отвърна Ханако. — Но ми трябва шиене.

Ласа стана и пристъпи към него. Заоглежда раните, опипваше ги, стоеше твърде близо… толкова близо, че накара нещо да се забърше в бедрото ѝ. Тя погледна надолу и си затананика тихо. После вдигна очи и вдигна и вежда.

— И най-студеният планински сняг не може да сбръчка храбрия ни Ханако. Обявявам те за здрав и без нужда от шило и черво.

— Подиграваш ли ми се? — попита той.

— Ако един белег възбужда — каза тя и отстъпи назад, — то твоите хиляда ще ти спечелят буйна страст, каквато светът никога не е виждал. Виждаш ли как едва се сдържам, млади воине? И то аз, жена с трима съпрузи!

— Искаш да ме държиш до коляното си, Ласа Руук.

Очите ѝ се разшириха.

— Аа, сега пък! Прав си да ме кориш. Наистина си пораснал… ами, от бедрото до коляното, бих казала, че и повече.

Ерелан Крийд се засмя, но беше неуверен смях.

С ведра усмивка, Ласа го изгледа косо и се обърна.

— Трябва да вървим. Ще превърна този капризен импулс в преднамерена игра и ще тръсна юздите на двамата ми работни коня.

Намръщен, Ханако клекна до пътната си торба и извади малкото резервни дрехи, които се беше сетил да вземе. Утринното слънце вече грееше раздрания му гръб и всяка рана щипеше. Да, права беше да ги нарича „свои“, въпреки че досега нито той, нито Ерелан се беше осмелил да претендира за ласкава милувка. Трима съпрузи бяха оставени и Ласа Руук все още не беше издала някаква лакомия да добави още в нощта си под кожите. Работни коне, как не.

Извади внимателно тъканата си конопена риза, а после и гамашите от същата груба тъкан.

— Не забравяй да вземеш кожата — каза Ерелан Крийд, докато Ханако стягаше багажа си. — Воински обичай е мъжете да носят завоеванията си и да приемат дарове от Господаря и Господарките на Дивото. С това наметало, Ханако, почиташ убития.

Ласа разрита въглените на огнището, после започна да ги тъпче.

— Ваш обичай, Крийд, и на никой друг. Носите честта все едно ви приляга, макар и да се изпъва и къса от надутата ви гордост. Убитите се трупат след вас и светът им е ни повече, ни по-малко негодувание. Че дишате вместо тях. Че сърцата ви все още туптят в гърдите ви. Че се движите в плът и кръв и призраците, които ви терзаят, не са нищо за вас. Всичко това гложди душите им без покой.

Но Ерелан само си тананикаше, докато навиваше походната си постеля.

Ласа Руук се доближи до Ханако и сниши глас.

— О, вземи кожата, Ханако. Ти пребори Господаря все пак. И то въпреки липсата на приличен нощен сън.

— Щях да побягна — отвърна Ханако. — Ако ми беше дал избор.

— Казват, че страхът изяжда душата, но аз бих казала друго. Страхът яде изборите пред теб, Ханако, докато не остане само един. Господарят на гнева позна този страх.