Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
— А изследвания върху хора?
— Разбира се. Започва се с ин витро изследвания, преминава се през опитни животни. При фаза алфа се използва малка група доброволци. Във фаза бета — по-голяма. Изследванията ще се провеждат под строг контрол. Всичко се прави при изключителни мерки за сигурност. Много добре го знаете.
Тийс кимна:
— Извинете ме, че пак се връщам на тази тема, доктор Карсън, но ако има странични ефекти, няма ли те да се предадат на следващите поколения дори да вкарате x-flu в съвсем малка група хора? Няма ли така да създадете ново наследствено заболяване? Или нова раса, различна от останалите хора? Спомнете си, че е била необходима само една мутация — промяната само на една база в ДНК, и то при един-единствен човек, — за да се появи хемофилията. Сега по света има хиляди хемофилици.
— „Джиндайн“ никога няма да изхарчи повече от милиард долара, без да изпипа всички подробности — тросна се Карсън; сам не знаеше защо изпитва такава необходимост да защитава тезата си. — Това не е някаква новоизлюпена компания. — Той заобиколи бюрото и се изправи срещу инспектора. — Моята задача е да неутрализирам вируса и повярвайте ми, това ми е повече от достатъчно. Какво ще правят с него след това, не е моя работа. Има строги държавни закони, които регулират всяка стъпка в тази дейност. Много добре трябва да го знаете. Може би дори сам сте написали част от тези проклети правила.
От уредбата прозвуча сигналът за край на работното време.
— Трябва да излизаме — обяви Карсън. — Тази вечер обеззаразяването започва по-рано.
— Добре. Ще ме изведете ли? Страхувам се, че само след десет крачки в този лабиринт ще се изгубя.
След като излязоха, Карсън постоя мълчаливо известно време. Затвори очи, за да се наслади на топлия въздух. Вечерният пустинен бриз бързо намали напрежението му. Той отвори очи. Залязващото слънце имаше странен цвят. Карсън се намръщи. Обърна се към Тийс:
— Извинявайте за рязкото ми държание долу. Тази Камера доста ме изнервя, особено към края на деня.
— Напълно ви разбирам. — Инспекторът почеса обеления си нос, погледна белите постройки наоколо и великолепния залез. — Тук не е зле, стига проклетото слънце да го няма. — Погледна часовника си. — Май не е зле да побързаме, ако искаме да не останем гладни.
— Да — съгласи се неохотно Карсън.
Тийс го погледна:
— Май нямате особено желание.
Карсън вдигна рамене:
— Ще се оправя. Сега просто не съм гладен.
— Нито пък аз. Какво ще кажете за една сауна?
Карсън го изгледа удивено:
— Какво?
— Сауна. Да се срещнем там след петнайсет минути.
— Луд ли сте? Това е последното, което…
Карсън замълча. По изражението на Тийс личеше, че това не е покана, а заповед. Карсън присви очи:
— Добре, петнайсет минути.
И се запъти бързо към стаята си.
При проектирането на „Маунт Драгън“ архитектът бе предвидил, че жителите на комплекса ще бъдат като затворници в пустинята. Затова се беше постарал да им осигури колкото се може повече развлечения. Районът за отдих, дълга ниска постройка до жилищния комплекс, бе екипирай по-добре от много големи спортни центрове: с осемстотинметрова писта за бягане, кортове, басейн и зала за бодибилдинг. Архитектът обаче не си беше дал сметка, че повечето учени ще бъдат толкова погълнати от работата си, че изобщо няма да им е до каквито и да било физически натоварвания. Практически единствените, използващи спортния комплекс бяха Карсън, който обичаше да тича вечер, и Майк Мар, който прекарваше часове в залата за вдигане на тежести.
Може би най-невероятното в спортния комплекс бе сауната: напълно обзаведена с облицовка и пейки от кедрово дърво. Тя беше особено популярна в студените пустинни зими, но през лятото никой и не помисляше за нея.
По термометъра отпред личеше, че Тийс вече е вътре. Карсън отвори вратата, лъхна го гореща пара. В мъглата успя да различи бледото тяло на Тийс, седнал в дъното на помещението до купчина нагорещени въглени с бял пешкир около хилавите си бедра. Зачервеното му от изгарянията лице бе в пълен контраст с млечнобялата кожа на останалите части на тялото му. По челото му се стичаше пот и капеше от обеления му нос.
Карсън седна колкото се можеше по-далеч от инспектора, неохотно опря бедрата си в нагорещеното дърво. Едва дишаше.
— Добре, господин Тийс — заговори сърдито той. — Какво искате?