Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
— Доверието ли? Невъзможно. — Левин отново срещна погледа на потящия се мъж в другия край на стаята. — Обзалагам се, че това е самият Барълд Лейтън — прошепна. — Явно е дошъл да представи книгата си. Сигурно за пръв път се явява пред телевизията. „Смелостта да бъдеш различен.“ Тоя ли ще ме учи на смелост?
— Не сменяй темата. Доверието в теб е разклатено. Организацията в Харвард, фондът за Холокоста, те вече не ти носят нужната популярност. Трябва да променим курса, да отстраним вредите, да променим обществените виждания. Чарлс, отново те моля. Не го прави.
На вратата се показа някаква жена:
— Левин, моля.
Левин стана, усмихна се и махна на съветничката си, последва жената към гримьорната. „Да променим курса“ — помисли си той, докато му нанасяха грим за подчертаване контурите на брадичката. Тони Уилър звучеше повече като капитан на подводница, отколкото като специалист по връзките с обществеността. Беше умна, но действаше като политически консултант. Никога нямаше да разбере, че той никога не отстъпва, че винаги приема битките. Освен това той наистина имаше нужда от такова представяне. Пресата почти не беше отразила изказването му за нещастието в Новая Дружина. Мислеха си, че отдавна е отминало и е било твърде далече. „Сами Санчес в седем“ се предаваше от Бостън, но се излъчваше по много станции из цялата страна. Е, не беше „Джералдо“, но бе достатъчно популярно. Той опипа отново двата плика във вътрешния джоб на сакото си. Беше уверен в успеха си. Всичко щеше да мине добре, много добре.
Студио „С“ беше с типичен изглед: обзаведено с имитации на мебели от епохата на кралица Виктория, тъмни тапети и кресла от махагон, заобиколени от ярки прожектори, телевизионни камери и стотици кабели. Левин познаваше добре другите двама събеседници: Финли Скуайърс, питбул в костюм от фармацевтичната индустрия, и активистката от организацията на потребителите, Тереза Кърт. Те вече бяха изложили мненията си, но Левин не се притесняваше от това тяхно малко предимство. Той внимателно прескочи кабелите и излезе пред камерите. Самият Сами Санчес седеше на един въртящ се стол на отсрещния край на кръглата маса, посрещна Левин с жаден поглед. Направи му знак да седне точно когато даваха знак за започването на втория кръг на дискусията.
Когато ги пуснаха в ефир, Санчес представи кратко Левин на другите двама събеседници и двата милиона, според социологическите проучвания, зрители. След това даде думата на Скуайърс. Левин бе гледал как Скуайърс възхвалява постиженията на генното инженерство по телевизора в гримьорната. Обхвана го нетърпение: чувстваше се като боксьор, преди да излезе на ринга.
— Вашето дете страда ли от болестта на Тай-Сакс? — питаше Скуайърс. — Ами от сърповидно-клетъчна анемия? От хемофилия?
Той обърна лице към камерата със загрижено изражение. След това посочи Левин, без да го поглежда:
— Ето, доктор Левин е дошъл, за да отрече правото да лекуваме децата си. Ако постигне целите си, милиони болни хора, които могат да се излекуват, ще бъдат обречени да страдат.
Той направи пауза и понижи глас:
— Доктор Левин нарича организацията си „Фондация за безопасност в генетиката“. Не се оставяйте да ви заблуди. Това не е никаква фондация. Това е лобистка организация, която има за цел да ви лиши от чудодейните постижения на генното инженерство. Да ви лиши от правото на избор. Да обрече децата ви на страдание.
Сами Санчес се извъртя със стола си, погледна Левин и вдигна вежди:
— Доктор Левин? Вярно ли е? Отричате ли на децата правото да получат такова лечение?
— В никакъв случай — заговори Левин със спокойна усмивка. — Аз по образование съм генетик. Както наскоро обявих публично, аз съм един от създателите на устойчивата към ръжда царевица, макар че доброволно се отказах да се възползвам финансово от това откритие. Доктор Скуайърс представя вижданията ми силно изкривено.
— По образование може би, но не и по душа — продължи Скуайърс. — Генното инженерство дава надежда. Доктор Левин сее отчаяние. Неговият „предпазлив, консервативен подход“ не е нищо друго освен примитивен страх от новото.
Тереза Кърт понечи да каже нещо, но замълча. Левин я погледна спокойно, знаеше, че тя ще застане на страната на победителя, независимо как се развие дискусията.
— Доколкото схващам, доктор Левин призовава просто за по-голяма отговорност от страна на компаниите, занимаващи се с генетични изследвания — намеси се Санчес. — Прав ли съм, докторе?
— Това е само един аспект от решението на проблема — заговори Левин, доволен, че най-после са му дали възможност да изложи становището си. — Освен това имаме нужда от по-строг правителствен контрол върху тези изследвания. В момента в лабораториите безпрепятствено се правят експерименти с човешки гени, с животински и растителни гени, и с вирусни гени, при недостатъчен контрол, или абсолютна липса на такъв. Създават се болестотворни организми с невъобразима заразност. Достатъчно е само едно невнимание, за да се стигне до световна катастрофа.