Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
Карсън кимна:
— Това означава…
— Да? — подкани го нетърпеливо Тийс.
— Ами, във файловете си Бърт споменава на няколко пъти някакъв „ключов фактор“. Ако този таен дневник съществува, там може да е записано какво представлява. Мислех си, че това е ключът към разрешаването на проблема с обезвреждането на x-flu.
— Може би. — Тийс замълча, после допълни: — Преди x-flu Бърт е работил по друг проект, нали?
— Да. Разработил е методиката на „Джиндайн“ за пречистване на белтъци с електрофореза и е усъвършенствал продукта „Пурблъд“.
— А, да. „Пурблъд“. — Тийс стисна устни с отвращение. — Гадна работа.
— Какво имате предвид? — Удиви се Карсън. — Изкуствените кръвни продукти могат да спасят милиони животи. Те решават проблемите с несъвместимостта на кръвните групи, опасността от заразяване…
— Може би. Все едно. Няма да ми е много приятно да ми вкарат няколко литра от тази гадост. Доколкото разбирам, този продукт е получен от бактерии, трансформирани с гена на човешкия хемоглобин. Същите бактерии, които живеят с трилиони в… пръстта.
Карсън се изсмя:
— Казват се стрептококи. Да, срещат се в почвата. Всъщност това е най-добре изученият жив организъм. Заедно с Ешерихия коли те са единствените организми с напълно установен геном. Идеалният обект за работа. Това, че живеят в почвата, не ги прави гадни или опасни.
— Наречете ме закостенял, тогава. Та да си дойдем на думата. Лекуващият лекар на Бърт ми каза, че пациентът му повтарял постоянно една и съща несвързана фраза: „Лош алфа.“ Имате ли представа какво има предвид? Може би това е начало на по-дълго изречение. Или нечий прякор?
Карсън се замисли. Поклати глава:
— На никого тук не му викат така.
Тийс се намръщи:
— Поредната мистерия. Може би дневникът му ще хвърли светлина и върху това. Във всеки случай аз имам някои идеи как да го търсим. Като се върна, смятам да поработя върху тях.
— Като се върнете ли?
Тийс кимна:
— Утре заминавам за Рейдиъм Спрингс, за да изпратя предварителния си доклад. Тук изолацията от околния свят е пълна. Освен това трябва да се посъветвам с колеги. Затова ви повиках на този разговор. Вие имате най-голям допир с работата на Бърт. Ще имам нужда от пълното ви съдействие, когато се върна. Струва ми се, че отговорът на загадката се крие в Бърт. Скоро трябва да вземем решение.
— Какво решение?
— Дали да разрешим продължаването на проекта.
Карсън замълча. Някак си не си представяше Скоупс да позволи проектът да бъде спрян. Тийс се изправи, пристегна кърпата около кръста си.
— Не ви съветвам — каза Карсън.
— Какво?
— Да тръгвате утре. Наближава силна прашна буря.
— Не казаха нищо такова по прогнозата.
— По радиото не съобщават прогнозата за пустинята Хорнада дел Муерто, господин Тийс. Не забелязахте ли странното оранжево сияние от юг преди залеза? Виждал съм го и преди, това е предвестник на лошо време.
— Доктор Сингър ще ми даде един бронетранспортьор. Тези машини могат да издържат всичко.
За пръв път Карсън забеляза несигурност в очите на Тийс. Вдигна рамене:
— Не ви спирам. На ваше място обаче щях да изчакам.
Тийс поклати глава:
— Работата не търпи отлагане.
Фронтът бе набрал сили някъде над Мексиканския залив, беше се придвижил на северозапад над крайбрежието на мексиканската провинция Тамаулипас. Веднъж достигнал сушата, той срещна преградата на Западната Сиера Мадре, върху която изля огромни количества вода. Продължи на запад и докато стигна пустинята Чиуауа, цялата му влага се беше изчерпала. След това се преориентира на север над северните мексикански провинции и към шест часа сутринта надвисна над Хорнада дел Муерто.
Сега беше напълно сух. Не носеше никакви облаци. От огромната буреносна маса оставаше само енергията от температурната разлика между нагорещената пустиня и по-хладния атмосферен фронт.
И тази енергия се прояви под формата на силни ветрове. При движението си над Хорнада фронтът се виждаше като еднокилометрова оранжева прашна завеса. Тя се движеше със скоростта на експресен влак, носейки откъснати тръни, суха глина и кристалчета сол, вдигнати от морските плажове далеч на юг. На около метър над земята летяха клони, парчета от кактуси и дървесна кора. На педя над повърхността й той вдигаше малки камъчета и по-едри парчета дърво.
Такива пустинни бури, макар и редки (веднъж на няколко години), са достатъчно мощни, за да счупят стъклата на кола, да ожулят боята от всяка повърхност, да отнесат покриви и дори коне.
Бурята достигна централната част на Хорнада и Маунт Драгън в седем часа, петдесет минути след като инспекторът от Агенцията за безопасност на труда бе тръгнал с бронетранспортьора и куфарчето си към Рейдиъм Спрингс.