Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
Тийс се подсмихна:
— И аз го чувствам.
— След нещастието Андрю получи мъмрене от Брент. Мисля, че го прие доста тежко.
Тийс кимна:
— Ако дясното ти око те съблазнява… Скоупс е използвал точно този цитат, когато се е карал на Вандеруогън. Въпреки това да си извадиш окото, е доста крайна реакция, поне според мен. Какво казва Корнуол в „Крал Лир“: „Вън, пихтийо гадна. Где е твоят блясък сега?“
Карсън запази мълчание.
— Знаете ли нещо за кариерата на Вандеруогън в „Джиндайн“ — попита Тийс.
— Знам, че е блестящ учен, че се е ползвал с много висок авторитет. За втори път идва тук. Завършил е Чикагския университет. Но вие сигурно знаете всичко това.
— Споделял ли е за някакви неприятности? Тревоги?
— Не. Освен обичайните оплаквания от изолацията. Бил е запален скиор, а тук очевидно този спорт не може да се практикува. Обикновено се оплакваше от това. Имаше доста либерални схващания, така че с Харпър често спореха на политически теми.
— Има ли приятелка?
Карсън се замисли:
— Споменавал е някаква Люси. Във Върмонт. — Той се размърда на стола си. — Кажете къде го откараха? Знаете ли нещо по-подробно?
— Ще бъде изследван. Засега знаем много малко. Тук се работи доста трудно, като няма никакви външни телефони. Има обаче някои тревожни данни, които ще ви помоля засега да си останат между нас.
Карсън кимна.
— Предварителните изследвания показват, че Вандеруогън е имал необичайни здравословни проблеми: свръхпропускливост на капилярите и повишени нива на допамина и серотонина в мозъка.
— Свръхпропускливост ли?
— По неизвестна причина част от кръвните му клетки са се пукнали, освобождавайки хемоглобин в кръвта. Този хемоглобин прониква през капилярите до различни вътрешни органи. Свободният хемоглобин, както знаете, е токсичен за организма.
— Това ли е причината за кризата му?
— Рано е да се каже. Повишеното ниво на допамина обаче е много характерно. Какво знаете за допамина и серотонина?
— Това са невромедиатори, участващи в предаването на нервните импулси.
— Точно така. При нормални концентрации те не създават проблеми. При високи нива обаче причиняват съществени промени в поведението. При параноидната шизофрения се наблюдава повишено ниво на допамина. Ефектът на ЛСД се дължи на увеличаването на количеството на същото вещество.
— Какво искате да кажете? Че Андрю има повишени нива на тези съединения, защото е луд?
— Може би. Или обратното. Без достатъчно данни обаче няма смисъл да правим догадки. Да пристъпим към основната причина да съм тук, да поговорим за този x-flu, с който работите. Може би ще ме осветлите как, докато сте се опитвали да го обезвредите, сте го направили по-смъртоносен.
— Де да можех… Още не знаем как действа x-flu. Когато вкарваме гени от един организъм в друг, всъщност нямаме представа какъв ще е ефектът. Гените си взаимодействат по сложни начини и отстраняването или вкарването на един може да доведе до неочаквани резултати. Това е нещо като невъобразимо сложна компютърна програма, която никой не разбира как работи. Човек никога не знае какво ще стане, ако вкара допълнителни данни или допълнителна команда. Може нищо да не се получи. Може програмата да заработи по-добре. Може да се развали тотално.
Карсън си даде сметка, че дава на инспектора повече сведения, отколкото би искал Скоупс. Тийс обаче не беше глупав. Нямаше смисъл да го лъже.
— Защо не използвате за вектор по-малко опасен вирус?
— Трудно ми е да го обясня. Знаете, че организмът е съставен от два типа клетки: соматични и полови. За да закрепим x-flu трайно в популацията, да може да се унаследява, трябва да вкараме гена в предшествениците на половите клетки. Не в соматичните. Само x-flu вирусът може да ги заразява.
— Променянето на генома на половите клетки не е ли неправилно от етична гледна точка? Да вкарвате нови гени в цялата човешка популация? Обсъждали ли сте този въпрос в „Джиндайн“?
Карсън се изненада, че Тийс засяга точно тази тема.
— Вижте — отговори, — ние правим съвсем незначителна смяна: вкарваме само неколкостотин допълнителни базови двойки в ДНК. Това ще създаде постоянен имунитет срещу грипа. Няма нищо неморално в това.
— Да, но нали сам казахте, че дори малка промяна в един ген може да доведе до неочаквани ефекти?
Карсън се изправи нервно:
— Разбира се! Нали затова правим всички тези изследвания, за да се уверим, че няма странични ефекти. Тази генна терапия ще премине през множество невъобразимо скъпи изследвания, които ще струват на „Джиндайн“ милиони долари.