Най-силната магия
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Най-силната магия». Краткое содержание книги:
С една своя дума тя може да превърне сватбата си във война. Но в прегръдките на благородния рицар я очаква обещание за необуздана страст. И любов, която нито насилието, нито предателството могат да разбият, любов, която побеждава проклятието и се оказва най-силната магия.
Доминик се засмя тихичко и отново се зае да й подава готови хапки. Постепенно Мег привикна към този нов начин на хранене и пулсът й се успокои. Месото и смокините, сиренето и хлябът — и, разбира се, зеленчуците — всичко се стопяваше с изумителна скорост.
— Ти още не си хапнал нищичко — каза тя, когато Доминик й подаде поредното парче смокиня.
— Аз не съм малка соколица.
— Дори орлите се хранят — сухо заяви Мег.
Но на устните й грееше усмивка, а очите й искряха изпод дългите тъмнокестеняви ресници.
Доминик се засмя и открадна трошичка хляб от ъгълчето на усмивката й. После продължи да й подава хапка след хапка, докато Мег не се пресити.
Дори тогава обаче не й се искаше да спира. Мъжът, който я държеше толкова внимателно в скута си, който я галеше толкова нежно, който я хранеше по този тъй необичаен, интимен начин, бе истинско откровение за нея. Сърцето й упорито настояваше, че у този суров нормански рицар трябва да има нещо повече от хладна амбиция и убийствена ловкост при боравенето с меч и копие.
Твърдоглавата надежда, вдъхвала и поддържала живот у толкова поколения друидски жени, отново надигна глава в душата на Мег, нашепвайки й, че мъж, който може да бъде толкова нежен и да се смее така, навярно е способен и на любов. Не можеше да обикне някого, ако този някой бе твърде студен и сдържан, за да отвърне на любовта й, но ако той я обичаше… ако това бе възможно…
Тогава всичко беше възможно.
Дори раждането на друидски син.
Когато Доминик й предложи поредното късче хляб, Мег поклати глава, като в същото време целуна лекичко върховете на пръстите му. Тази нежна целувка, дарена му напълно доброволно, накара сърцето му да затупка трескаво.
— Нещо сладко? — предложи той с приглушен глас.
Мег погледна към подноса и едва сега забеляза скритите под хляба отбрани турски лакомства. Оскъдната светлина обаче й пречеше да установи кое от всичките е с вкуса, който й допадаше най-много.
— Кой сладкиш е с лимон? — попита тя.
— Сега ще открием.
Доминик посегна към подноса, лапна един от сладкишите, завъртя го с език из устата си и се наведе към Мег.
— Опитай вкуса ми, малка соколице.
Мег погледна красиво очертаните му устни и по тялото й пробягна огнена тръпка. Изглеждаха твърди, сякаш издялани от камък, а в същото време бяха толкова топли и нежни.
Доминик съзерцаваше своята невяста с онзи хладен, всевиждащ и разбиращ всичко поглед, с които бе свикнал да преценява хората, разположението на бойните полета и укрепените градове. Всички те имаха своите силни страни, но той се интересуваше не от тях, а от слабостите им. Защото именно те бяха ключът към тяхното превземане.
Слабостта на Мег бе нуждата й да вярва в любовта.
Ела, друидска вещице. Открий у мен онова, което искаш да откриеш. Предай ми своята крепост. Легни пред мен гола и беззащитна.
Дай ми сина, който трябва да имам.
Мег бавно притисна устни към неговите. Когато видя, че Доминик не помръдва, тя докосна езика му с връхчето на своя. Сетне бързо се отдръпна и се взря напрегнато, ококорено в него. Той вдигна въпросително вежди.
— Сладък е, но не е лимонен — каза тихо Мег.
— Аха, значи се налага да опитаме отново, нали?
Доминик изплю бонбона и избра друг. Когато вкусът му изпълни устата му, той погледна очаквателно към Мег. Този път тя се наведе към него без колебание, вкуси го по-спокойно и се отдръпна по-бавно.
— Сега по-добре ли е? — попита Доминик.
— Да…
— Но не е вкусът, който търсиш?
Мег поклати глава.
— Тогава просто трябва да продължим — каза той.
Тя кимна и се усмихна лекичко.
Доминик също се усмихна и в тази негова усмивка имаше нещо хищно, но Мег не забеляза това, защото той се бе извърнал към подноса и ровеше из сладкишите. След малко избра нов, предложи на Мег да го опита и със задоволство усети топлия й език в устата си.
С всеки следващ сладкиш подозрението й, че Доминик много добре знае кой от всичките е с вкус на лимон, се засилваше все повече, но Мег не каза нищо. Захаросаните целувки бяха по-вкусни и по-сладки от всички турски сладкиши на света.
Накрая остана само един бонбон. Под изпълнения с нега поглед на Мег Доминик го пъхна между устните си, които блестяха от горещата влага на целувките. Нямаше нужда да я кара да опита вкуса му. Тя сама вдигна глава към него с копнежа на сокол, устремен към небесната синева.
Щом усети пикантния лимонов вкус, от гърдите й се изтръгна блажена въздишка. Доминик наклони леко глава назад и я погледна въпросително.
— Този ли е?
— Да.
— Подели го с мен — промълви той и се наведе отново към нея. Този път целувката продължи чак докато целият бонбон се разтопи и Мег вече не знаеше дали тя целува Доминик, или той нея, защото устните им се бяха слели така, че не можеше да каже кои са негови и кои — нейни.