Най-силната магия
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Най-силната магия». Краткое содержание книги:
С една своя дума тя може да превърне сватбата си във война. Но в прегръдките на благородния рицар я очаква обещание за необуздана страст. И любов, която нито насилието, нито предателството могат да разбият, любов, която побеждава проклятието и се оказва най-силната магия.
— Какво е станало със земите на семейството й? — поинтересува се Доминик.
— Това, което става в цяла Англия — Хенри или синовете му отнемат земята и я разпределят между своите нормански рицари.
Доминик слушаше внимателно, но не успя да открие в и следа от омразата, която бе доловил в гласа на Едит при споменаването на норманците — омраза, която таяха мнозина от жителите на Блакторн, въпреки любовта им към Мег. Не откри и онази непримиримост с това ново положение, която бе почувствал в гласа на Дънкан. Мег говореше с напълно спокоен тон, сякаш броеше овце в кошара. Дори не вдигна глава от очукания месингов кош, пълен с дърва за горене, из който ровеше.
— Не мразиш ли норманците, както ги мразят повечето хора от крепостта? — заинтригувано попита Доминик.
— Някои от тях са груби, жадни за кръв и жестоки — отвърна Мег, като измъкна от коша една дълга дъбова цепеница.
— Същото може да се каже и за някои мъже от Шотландия или от Светите зами — изтъкна той.
— Да — съгласи се тя и впери замислено поглед в малките пламъчета, които впиваха зъбите си в току-що поставеното от нея в огъня дърво. — Жестокостта не знае граници.
Доминик отиде до леглото и взе дългите златни верижки с окачените на тях сладкопойни звънчета. Мег тутакси се обърна, омагьосана от нежния им звън.
— Какво е това? — попита тя.
— Сватбен подарък за моята невяста.
Мег се изправи и се приближи до него, привлечена от златните гласчета на звънчетата.
— Наистина ли? — възкликна изумено тя.
— Ще ги носиш ли или трябва да го поискам като една от услугите, които ми дължиш?
— Какво говориш?! Те са красиви. Разбира се, че ще ги нося.
— Но не си сложи брошката, която ти подарих — каза той.
— Преди да се омъжат, друидските девойки носят само сребро.
Доминик огледа дългата й туника. По нея нямаше никакви украшения.
— Сега си омъжена.
Мег разхлаби леко туниката си, за да му покаже, че брошката е закачена на ризата й, точно под ямката на шията.
— Аха — кимна Доминик. — Виждам.
И наистина виждаше. Виждаше източената й, изящна шия и гордата извивка на гърдите й.
— Завиждам на своя подарък — промълви той.
Мег погледна объркано непознатия мъж, който бе неин съпруг.
— Какво искаш да кажеш, госпо… ъъъ, Доминик?
— Завиждам му за това, че може да лежи между гърдите ти.
По скулите й разцъфнаха алени цветя. С някак странно несръчни пръсти тя побърза да пристегне отново вървите на горната си туника.
Доминик я наблюдаваше с усмивка, която накара дъха й да спре. Мег прочисти гърло и посочи дългите вериги в ръката му.
— Как трябва да ги нося?
— Аз ще ти покажа — каза той и коленичи пред нея с мускулеста грациозност, която не убягна от погледа й. — Вдигни крака си на бедрото ми.
След известно колебание тя се подчини. Силните му, топли пръсти се пъхнаха под туниката й и нежно се сключиха около глезена й. От устните й се отрони стреснато възклицание. Преди обаче да успее да дръпне крака си, ръката на Доминик я стисна по-здраво.
— Отпусни се — каза той. — Няма от какво да се боиш.
— Доста е смущаващо — промълви Мег.
— Това, че те докосвам?
— Не. Мисълта, че един мъж, когото познавам едва от няколко дни, има правото да ме докосва както и когато пожелае.
— Смущаващо — повтори замислено Доминик. — Страх ли те е от мен? Затова ли избяга в гората?
— Знам, че ще ме боли, когато съм в постелята с теб, но не за това отидох в гората.
— А заради малките листенца за твоята отвара.
— Да.
Под тихия звън на звънчетата Доминик уви едната верига около глезена й. Сетне провери дали закопчалката е добре закопчана и плъзна длан нагоре по прасеца на Мег. Тя си пое рязко дъх. Лекото трепване на тялото й накара звънчетата да зашепнат сладкогласно.
— Защо мислиш, че ще те боли? — попита Доминик, като я погали нежно. — Толкова ли ти е трудно да приемеш един мъж?
— Как така — да го приема?
— В тялото си.
Мег отново си пое дъх.
— Не знам. Едит ми е казвала, че не е приятно.
Ръката му спря за миг, после поднови бавните си, нежни ласки.
— И въпреки това не спира да флиртува наляво и надясно — изтъкна той.
— Това е работа, не удоволствие. Прави всичко възможно, за да си намери съпруг. Точно както ти правиш всичко възможно, за да си осигуриш наследник.
Доминик беше твърде добър тактик, за да отрича истината. По-умно бе просто да смени посоката, за да обърка противника, да го извади от равновесие.
— Харесва ли ти да те докосвам? — попита той, като стисна лекичко прасеца й.