Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
Ани седна до мен.
— Аз зная какво ти трябва да правиш — каза тя. — Трябва да продължиш да търсиш Четвъртото проникновение. Всичко друго ще се нареди от само себе си.
Аз кимнах леко обезсърчен.
— Съсредоточи цялото си внимание върху онова, което научи тук. Видя начина, по който трябва да се развият технологиите и започна да разбираш как нашата култура съсредоточава вниманието си върху жизнения процес, чудото на раждането и съзнателната еволюция. Знаеш, че това е фокусът, който поражда най-голямо вдъхновение и радост от живота.
Материалистичният живот на културите извън Шамбала бледнее в сравнение с това. Ние сме духовни същества и нашият живот кръжи около тайните на рода и таланта, и търсенето на индивидуалната мисия на всеки човек. И ето че сега ти знаеш как изглежда една подобна култура.
В легендите се казва, че когато се знае със сигурност по какъв начин може да еволюира културата, това разгръща молитвеното поле на всеки човек и му придава сили. Когато намериш вътрешната си връзка с Божествения първоизвор и видиш полето да се разгръща пред теб, така че да активизира синхронния процес и да повдига енергийно останалите хора, можеш да вложиш по-високи очаквания, защото знаеш със сигурност накъде извежда този процес всички нас, ако му останеш верен и избягваш страха и омразата.
Тя беше права. Проникновенията намираха точното си приложение.
— Но аз не съм видял всичко това — казах. Тя погледна проникновено в очите ми.
— Не, трябва да продължиш, за да разбереш докрай Четвъртото проникновение. Има още какво да учиш. Твоето молитвено поле може да стане още по-силно.
В този момент отново се чу бумтенето на хеликоптерите и това ме изпълни с гняв. Те като че ли приближаваха. Но как бе възможно това? Откъде биха могли да знаят къде е Шамбала?
— Дявол да ги вземе — казах аз и Ани направи ужасена физиономия при тези думи.
— В теб има много гняв — каза тя.
— Трудно е да не изпитваш гняв, когато знаеш какво правят китайските военни.
— Този гняв се е превърнал в емоционален модел за теб. Сигурна съм, че си бил предупреждаван за резултатите от него.
Спомних си всичко, което се опита да ми обясни Ин.
— Да, бях предупреден, само че не мога да се сдържам.
Бях сигурен, че думите ми много я разтревожиха.
— Налага се да овладееш този проблем — каза тя. — Но недей и да се кориш твърде много. Това излъчва отрицателна молитва, което задържа твоето развитие. Но от друга страна, не можеш просто да игнорираш гнева си. Трябва да си даваш сметка за този проблем, да си напомняш да бъдеш бдителен и в същото време да настроиш молитвеното си поле така, че да разрушиш и преодолееш стария емоционален модел.
Знаех, че това е много тънко разграничение, което трябва да следвам и изисква съзнателна работа от моя страна.
— Ами сега, какво трябва да правя? — попитах.
— А ти как мислиш?
— Може би трябва да отида в храмовете?
— Нататък ли те води интуицията ти?
Отново си спомних за своя сън и най-сетне й го разказах. Тя погледна с най-голямо учудване.
— Сънувал си, че отиваш в храмовете заедно с Таши ли? — попита тя.
— Да — отвърнах аз.
— А не мислиш ли, че трябва да му кажеш за това?
— каза тя много сериозно.
Отидох до стаята на Таши и докоснах стената.
— Влез — каза той и се появи отверстие.
Таши беше се излегнал в леглото. Стана веднага и ми посочи един стол срещу него.
Един момент мълча, сякаш на плещите му тежеше товара на целия свят. Най-сетне каза:
— Все още не зная какво да правя.
— А какво мислиш? — попитах го аз.
— Не зная, объркан съм. Единственото, за което мисля, е, че искам да отида в културите извън Шамбала. Майка ми твърди, че трябва сам да намеря пътя си. Така ми се ще баба ми да беше тук.
— А къде е баба ти?
— Някъде сред храмовете.
Ние продължително се спогледахме и накрая той добави:
— Само да можех да разбера какво означава онзи сън, който имах.
Аз се изопнах на мястото си.
— Какъв сън?
— Бях сред група хора. Не можех да видя лицата им, но знаех, че една от тях бе моята сестра. — Той замълча.
— Видях също място, където имаше вода. Бях проникнал по някакъв начин в култура вън от Шамбала.
— И аз имах сън — казах. — Ти беше с мен. Ние бяхме сред един от храмовете… беше син… и намерихме там още някого.
Следа от усмивка се мерна на лицето на Таши.
— Какво искаш да кажеш? — попита той. — Че трябва да ида в храмовете, а не в културите вън от Шамбала ли?
— Не — отвърнах аз, — не съм имал такова нещо предвид. Ти каза, че всички смятат за невъзможно да се проникне във външните култури през храмовете. Ами ако се окаже, че не е невъзможно?